Преди години великият Тодор Колев водеше едно шоу – „Кога ще ги стигнем…“. И отговорът беше еднозначен – никога.
И сега отново... имахме цяла година да измислим как да гласуваме на фона на пандемия и я пропиляхме. И дори и не си „откраднахме“ добри идеи.
Десетки държави по света проведоха избори в разгара на пандемията. И се справиха. Защото бяха гъвкави. Сред добрите правителствени решения се открояват провеждане на избори в няколко дни, гласуване от вкъщи или от автомобил, по-големи пространства за избирателни секции и др. За целта беше мислено предварително и бяха променяни закони в последния момент.
А какво се случи у нас? Управниците ни представиха един не особено състоятелен аргумент, че въпреки пандемията, трябвало да се избягват промени в Изборния кодекс 2-3 месеца преди изборите. Този довод обаче издиша с оглед на това, че отдавна знаем, че тази пролет ще има избори - от самото начало на пандемията, и имахме цяла година, за да променим каквото трябва. А ако не можем да измислим нещо велико – то поне можеше да си „откраднем“ добри идеи от другите държави. Изискваше се единствено политическа воля… Само че никой не си мръдна пръста. У нас за разумните неща никога не се мисли навреме.
Европейците го измислиха...
Избори в три дни и секции на стадиони – това направи Нидерландия буквално преди седмици. И избирателната активност там въпреки строгите ограничения, въведени в държавата заради коронавируса, бе над 80%. В първите два дни право да гласуват имаха хората в риск, а всички останали – в последния. Изборните секции бяха организирани в големи помещения – стадиони и църкви, като бяха предвидени отделни входове и изходи. Освен това беше дадена възможност за гласуване и по пощата за около 2,4 милиона избиратели на възраст над 70 години.
В Португалия можеше да се гласува от вкъщи. Изборите там се проведоха през януари, когато в страната бяха отчетени рекорден брой случаи на заразени с коронавирусната инфекция. За това 13 хиляди души избраха да гласуват от домовете си, като в деня преди изборите доброволци са ги посетили, за да установят самоличността им и да им раздадат бюлетини.
Определени часове за гласуване на карантинираните – така пък в Южна Корея решиха въпроса с гласуването на заразените. За хората под карантина бяха определени два часа – последните от изборния ден, като за тях имаше и предназначени специални секции. Беше им разрешено да стигнат до тях единствено пеша или чрез използване на личен автомобил. А освен това, който желае, можеше да гласува и по пощата.
Гласуване от автомобила избраха чехите. Чешкото правителство реши проблема с правото на вот на карантинираните като насрочи специален ден, в който те можеха да гласуват в построени за целта избирателни секции от автомобилите си, като не им беше позволено да ги напускат. Така и там изборите се поведоха в няколко дни.
Разбира се, имаше и такива държави, които дадоха лош пример. В Йордания например беше престъпление заразените с коронавирус и тези под домашна карантина да гласуват. А в Бурунди пък се проведоха президентски избори без прилагане на каквито и да било мерки срещу коронавируса – там властите не са налагали никакви ограничения от началото на пандемията, а информацията за нея е оскъдна.
България не възприема...
България няма да влезе в редиците на последните, но пък и сякаш не усетихме достатъчна политическа воля за нагаждане спрямо пандемичната ситуация. Чуха се единствено плахи предложения за възможност за електронно гласуване или гласуване по пощата, но до промени в Изборния кодекс така и не се стигна.
Вместо това в закона за извънредното положение бяха приети изменения, позволяващи на гражданите под карантина да гласуват с подвижни избирателни кутии. За това обаче трябва да се подават заявления в определен срок. Заради което се оказа, че хората, които видят положителен тест три дни преди изборите, ще бъдат лишени от правото да упражнят вота си, което имат по Конституция.
У нас на гласуването по пощата се гледа като на „екзотично решение“, а на българите в чужбина индиректно се каза, че щом толкова милеят за държавата, да се върнат тук и да гласуват. На всяка идея за дистанционно гласуване пък се отговаряше, че щяла да подкопае доверието в изборния процес. Въпреки че то и без това отдавна е подкопано заради системния отказ от гъвкави решения, които Европа и светът вече показаха, че работят. Стига да има кой да ги приложи.
След всичко това обикновеният средностатистически човек се замисля кой всъщност най-много го устройва ниската избирателна активност...
Добави коментар