Тази нощ преместихме стрелките с час напред и преминахме към лятно часово време. От днес денят започва на нараства.
Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.
Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.
Няколко европейски държави вече са се отказали от смяната на времето. Исландия например за последно мести стрелките на часовника през 1968 година. За страните в арктическите региони смяната на времето всъщност няма особен смисъл, тъй като в пика на лятото и зимата трудно може да се говори за ден и нощ. Беларус също не сменя времето от 2011 година, а Русия - от 2014 г..
В САЩ следват свои собствени правила. Лятното часово време там вече започна, стрелките на часовника бяха преместени още на 14-и март. Така ще остане до седми ноември, т.е. лятното време ще приключи седмица по-късно от това в Европа.
Преминаването от зимно към лятно часово време отнема един час от съня ни. То се отразява не само на часовниците ни, но и на нашия ежедневен ритъм и на здравето. След смяната от зимно към лятно часове време сутрин ще е тъмно по-дълго, а вечер ще е светло до по-късно. При тези обстоятелства някои хора, особено децата и по-възрастните, често се оплакват от безсъние и загуба на апетит.
Има ли връзка между смяната на времето и здавословните проблеми?
Проучване на института „Форса“ показва, че 24% от над 1000 анкетирани са имали здравословни проблеми заради смяната на времето.
Най-често съобщаваните симптоми са умора и изтощение (85 процента). Това е последвано от проблеми със заспиването (70 на сто) и затруднена концентрация (48 процента). 12 на сто от тези, които са имали здравословни проблеми заради смяната на времето, заявяват, че са изпадали в депресивни състояния.
Едно от обясненията за тези ефекти е в промените в светлината. Хормонът на съня мелатонин играе много важна роля, а неговото производство се насърчава от тъмнината. Ако вечер се стъмва по-късно, и нивото на мелатонин в кръвта се повишава по-късно. По същите причини за много хора е по-трудно да се разсънят сутрин, когато по-дълго е тъмно, пише „Дойче веле“, цитирано от БГНЕС.
Но колко време е необходимо на тялото, за да свикне със смяната на времето и променената светлина? Това е различно при всеки. Обикновено отнема ден-два. Но особено при децата, юношите, по-възрастните и хората, страдащи от проблеми със съня - това може да отнеме до една седмица. Регулираният ритъм на съня е особено важен за тези хора. Поради смяната на времето обаче те няма как стриктно да се придържат към часовете за заспиване и събуждане.
Експертите съветват хората с подобни проблеми да прекарват повече време на свеж въздух, който ускорява обмяната на веществата и може да помогне за по-лесното заспиване. Също така е възможно няколко дни по-рано да започне подготовка за смяната на времето: например адаптирането чрез ставане с 10-15 минути по-рано в продължение на няколко сутрини преди стрелките на часовника да бъдат преместени.
Добави коментар