„Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“: Ще ни оправят ли живота на 4-ти април?

10:00, 25 мар 21 / Общество 25 2814 Шрифт:
Андрей Арнаудов

Телевизията ми дава публичност вече 20 години, но в забързаното ѝ темпо някак си често няма място за общественозначимите въпроси, които наистина ме вълнуват. Затова в рубриката „Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“ ще обръщам специално внимание на теми, които в студиата и в интервютата едва ли ще ме попитат, а ми се струва, че има какво да кажа. Така или иначе в социалните мрежи това вече е масова практика... нека и аз стана част от нея.

Преди да започна днешния текст, искам да направя едно уточнение. Гласувал съм на всички избори откакто имам право на глас, вече 23 години, и ще го направя и на парламентарните избори на 4-ти април. Считам това за право и задължение на всеки един от нас, най-малкото защото така получаваме чувството, че нещо зависи от нас в държавата.

Въпреки това, през последните няколко години у мен се засилва едно чувство, което за кратко си беше отишло. Чувството, че и нашето поколение ще остане в очакване животът му да бъде оправен, така както чакаха родители ни, за много от които, за съжаление, вече е късно. Преди 10-15 години имаше период, в който хората бяха станали умерено аполитични, което тълкувах като форма на оздравяване на обществото. В последно време обаче, политиката отново е превзела масово ежедневието на хората и то с такава агресия, все едно сме в 90-те.

Наясно съм, че управлението е важно за всекидневния живот на всеки от нас, но още по-сигурен съм, че то е по-скоро добавена стойност, а не основата на това щастливи ли сме, как живеем и чувстваме ли се реализирани в този свят. Самият факт, че в класациите на щастливите нации винаги сме на едно от последните места, показва, че нещо в това отношение не е наред. Може ли обаче политиците да го коригират?

Преди време един приятел ми разказваше за сингапурския министър-председател Ли Куан Ю, който за 30 години е успял да превърне Сингапур от блато в една от най-проспериращите и модерни държави в света. Трябва да направим уточнението, че макар да е учил на Запад в едни от най-престижните университети, той е бил авторитарен лидер. Същият този приятел разви теорията, че такива политици-визионери се раждат много, много рядко и затова спасението на давещите обикновено е в самите давещи се.

Преди няколко седмици ви споменах, че в работата си за „Bulgaria wants you“ срещнах десетки невероятни предприемачи с визия за бъдещето, имената на много от които даже не са масово популярни в България, и че нито един от тях понастоящем не е кандидат-депутат. Това е проблем на цялата съвременна световна политика, тъй като големите концептуалисти за бъдещето са предприемачи, писатели, режисьори, но не и политици. Тогава защо товарим с високи очаквания хора, които в своето мнозинство са посредствени и то според масовото обществено мнение?!

В развитите западни демокрации, въпреки много чувствителните граждански общества, е възпитана преди всичко либералната идея, че собствените качества на всеки определят успеха и благосъстоянието на живота му. При нас дали заради 500 години турско робство или заради 50 години комунизъм, всеки личен или групов неуспех се оправдава с държавата. Факт е, че в България се живее доста трудно. Тези, които някак си успяват по честен път, живеят в огромен стрес, а останалите, които за съжаление, все още са мнозинство, буквално съществуват на ръба.

Ако някой ме попита дали се чувствам щастлив и успял, по-скоро ще отговоря с не. И не знам дали това ме прави повече амбициозен, или повече типичен черноглед българин. Но тъй като вече съм на 41 години, заради себе си и моите близки, не искам да живея с очакването и надеждата, че ще има колело, ама друг път. Защото пак ще кажа, че поколението на нашите родители прекара 30 години в това очакване.

Затова всекидневно се опитвам да виждам не само нередностите, а и нещата, с които България става по-добра. Често ни обвиняват, че в платформата „Bulgaria wants you“, представяме живота у нас малко по-розов отколкото е, но замисляли ли сте се дали реалността в Турция е като в техните романтични сериали и дали момичетата на плажа в Калифорния изглеждат като в сериала „Спасители на плажа“?

Де Гол има една прословута фраза, че не е лесно да се управлява нация, която има 246 вида сирене. А аз бих попитал как се управлява нация, в която 7 млн. граждани имат 7 млн. мнения. Проблемът е, че не сме нито типично западно, нито типично източно общество. И хем ни се иска някой да ни оправи, хем не сме склонни да търпим авторитети. А така е много трудно да си изберем път. За себе си съм сигурен, че частната инициатива и хората отдолу могат да променят страната, а не обратното. Въпреки че ясно разбирам, че трябва да има ред и закони.

Може би идеалната политическа партия, за която бих гласувал, би стигнала до мен с посланието, че ще създаде условия, така че всеки един от нас сам да направи живота си по-добър. Но сега, а не след 10, 20 или 50 години. Защото моето поколение вече няма време.

Преди две седмици ви обещах, че няма често да ви занимавам с политика, но ето че вече наруших думата си. Е, и политиците, за които след няколко дни ще гласувате, ви обещават много неща, които няма да направят...

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама