След Освобождението, през октомври 1894 г., видни общественици, сред които: докторът по философия Иван Шишманов, изкушеният от изобразителното изкуство, Константин Величков, художниците Иван Мърквичка и Антон Митов, внасят законопроект за създаването на Държавно рисувално училище (днес Национална художествена академия). С благословията на княз Фердинад I, това така нужно за европеизацията на нацията ни училище, отваря врати на 14 октомври 1896 г. Първоначално преподавателите са само трима. Директорът Иван Мърквичка учи записалите се на живопис. Антон Митов води лекции по история на изкуството, а Борис Шатц показва как се моделира.
Борис е поканен лично от княз Фердинад I още през 1895 г. При посещението си в Париж, монархът вероятно е бил впечатлен от скулпторите му, както и от признанието на неговите колеги. Роденият в набожно еврейско семейство в днешна Литва, Шатц избира да учи в Париж скулптура и живопис. Там и узнава от свои познати, българи, за ентусиазма и желанието за повече европейска култура в наскоро освободената им родина. По времето, когато получава покана за работа в България, живее със съпругата си Евгения в градчето Банюлс сюр Мер (Южна Франция).
Младият скулптор решава да се премести в европеизиращата се България с желанието да помага. Още с пристигането си се сприятелява с Митов и Мърквичка. Софийската бохема започва да ги вижда като неразделни другари и те си спечелват прозвището "Светата троица". На втората година от работата му в София се случва радостно събитие - ражда му се дъщеря. Скоро радостта е помрачена, защото съпругата му, Евгения, се влюбва в негов студент. Шатц е изоставен заради по-младия, напорист и много даровит, а по-късно станал и известен, наш скулптор Андрей Николов. Евгения не само го напуска, но и взима дъщеря си, Анжелика, със себе си. Николов я приема като свое дете и тримата заминават за Париж. Разбитото сърце на Шатц обаче бива завладяно от любов към 16-годишната поетеса Дора Габе. Връзка обаче не се получава и покрусеният професор напуска България. Неговото място в училището е заето от завърналия се в България Андрей Николов, който на свой ред е напуснал Евгения и се е вторачил в своята студентка Пеша. Всички тези бурни за участниците в тях събития се вместват в малко повече от десетилетие, през което време художествената дейност кипи и ражда шедьоври.
През 1900 г. на голямото Парижко изложение, отбелязващо началото на ХХ век, тандемът Мърквичка-Шатц постига своеобразен връх. Великолепната, с височина близо три метра, картина на Мърквичка, изобразяваща нашата, за съжаление, неочаквано починала, едва на 29 години, княгиня Мария-Луиза, печели златен медал. А рамката и - забележително произведение на изкуството, съдържащо релефи на ангели и представители на различните етнически групи у нас (българи, евреи, турци, гърци, роми) - дело на Шатц, получава сребърен медал. През същата година произведението на професора "Бюст на стара жена" е отличено със златен медал. През 1902 г. Шатц получава поръчка да направи металната кутия на албума за коронацията на руския цар през същата година. Богато украсена, тя е излята е от сребро. През 1904 г. професорът заминава за САЩ, където ръководи изграждането на българския павилион в международна експозиция в Луизиана. Той остава в страната десет месеца, до края на декември 1904 г. Завръщайки се в София, той е крайно нещастен от липсата на взаимност в любовта му към Дора Габе. Именно тази сърдечна трагедия го кара да напусне България след повече от десет години работа. Заминава за Берлин. Вдъхновен от постигнатото у нас, той посвещава усилията си за създаване на висше художествено училище в Йерусалим. Така само за година енергичният Борис Шатц записва името си като създател на най-старата институция за висше образование в Израел - Безалел (Bezalel Academy of Arts and Design). Построява свой дом в Йерусалим, близо до сградата на академията. Организира изложби както на свои ученици, така и на еврейски художници, които за пръв път откриват свои изложби в Европа и САЩ.
През 1911 г. отново е семеен. Жени се за Олга Певзнер, писателка и учителка по история на изкуството. Раждат им се две две деца, момче и момиче. Лилик и Захара Шатц също стават известни художници. А Борис, освен работата си като скулптор и преподавател, е отдаден на страстта си като колекционер на изкуство. Умира на 65 години, по време на пътуване за събиране на средства за Безалел в Денвър (Колорадо) през 1932 г. Част от неговата художествена колекция е в основата при създаването на съвременния Израелския музей, изграден през 1965 г. Неговото име днес носи улица в централната част на Йерусалим, на която има много павилиони, в които се продават предмети на изкуството, създадени от учениците в Безалел.
Снимки: Уикипедия
Съвременници на твореца твърдят, че Борис е говорил за България като за своя втора родина и, че въпреки сърдечните неволи, годините, прекарани у нас, са били най-ползотворните в живота му. Факт е, че нито едно културно събитие у нас през онези години, не се провежда без неговото бележито участие.
Добави коментар