Апелативният спецсъд прекрати продължилото повече от 13 години дело "САПАРД" заради изтекла давност, съобщи адвукатът му Менко Менков.
То бе започнато от прокуратурата срещу знаковия бизнесмен Марио Николов по времето на правителството на Сергей Станишев, известно като правителството на Тройната коалиция.
Делото "САПАРД" започна много шумно в период около присъединяването на България към ЕС. Тогава българската прокуратура декларираше амбиция да докаже, че е способна да преследва бързо и ефективно измамите с европейски пари. Още повече, че в Германия процесът по същия случай приключи за няколко месеца с осъдителна присъда. В България делото приключи официално 15 години по-късно заради изтекла абсолютна давност.
Адвукатът му напомни, че единственият подсъдим по това дело е останал Марио Николов. Всички останали са били оправдани. Така Николов е изпаднал в нелепата ситуация да бъде съден като лидер на организирана престъпна група, която няма други членове, предаде "Mediapool". "Остана само той, като началник без армия", каза Менков.
ВКС окончателно оправда всички подсъдими по САПАРД
Според прокуратурата той е ръководил престъпна група, в която са участвали съпругата му Марияна, Иван Иванов, Радмил Петров, Валентин Ангелов, Ана Шаркова, Лазарина Георгиева и Петя Хаджииванова. Накрая шестима души бяха оправдани, а на подсъдимата скамейка останала само Николов и Шаркова. По-късно и Шаркова бе оправдана. Разследването в Българоия започна по сигнал на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Марио Николов беше оправдан за пране на пари и за документна измама.
Старите машини
Прокуратурата твърдеше, че чрез документни престъпления групата е източила 14.5 млн. лева от програма "САПАРД". Това е ставало чрез закупуване на стари машини за месопреработка от чужбина на завишени цени, които били представяни за нови и след това Николов и подсъдимите получавали субсидии за тях.
Процесът продължи 12 години в съдебна фаза. Един от подсъдимите почина през това време. Преди 11 години Софийският градски съд чете тежки осъдителни присъди, но оправда Радмил Петров и Петя Хаджииванова, а прокуратурата не подаде протест за тях и те влязоха в сила. Въпреки че след това всички присъди бяха отменени, а делото прехвърлено в спецсъда, нямаше как Петров и Хаджииванова да бъдат осъдени.
От 2014 г. процесът продължи в специализираните съдилища и през това време изтече давността за участието в групата на още двама подсъдими – Иван Иванов и Лазарина Георгиева. Делото срещу тях беше прекратено, а останалите в крайна сметка бяха оправдани на две инстанции.
Докато делата в България се прехвърляха от един съд в друг, още през 2008 г. в Германия бяха осъдени сочените за съучастници в схемата за измами с фондове – Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт.
От Германия и Швейцария изпратиха информация до българските власти за комуникациите на Райзахер и Енгелхарт, като посочените имена бяха именно на Марио Николов, Анна Шаркова, Радмил Петров и Петя Хаджииванова. Ставаше дума за изпращани имейли, в които е уговаряната продажбата на машините. Чужденците са давали и обяснения в хода на делото срещу тях, но те не бяха приети от съдилищата в България.
Игнориране на доказателства
В своето решение ВКС посочваше протоколите за разпит на свидетелите и писмени материали, според които през периода от 2002 г. до 2005 г. е действала международна мрежа за "покупко - продажби" на стари машини в затворен кръг, с участие на едни и същи фирми от Германия, Швейцария и България, с цел кандидатстването им пред Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за получаване на безвъзмездна помощ по програма САПАРД.
Пренебрегнати са били доказателствата, установяващи създаване на документи, чиято цел е била да се използват пред ДФЗ за удостоверяване на извършени "инвестиции" от българските фирми - бенефициенти, както и доказателствата, разкриващи персоналния принос на Николов, Шаркова, Петров и Хаджииванова. Игнорирана е била напълно информацията от съдебните поръчки за фирми-фантоми и такива с прекратена дейност, използвани за "износа" на машините от България до чужбина и връщането им обратно в страната.
По отношение на въпроса дали машините са стари, още първата инстанция беше обяснила виждането си, че изискванията за предоставяне на финансиране по предприсъединителните програми са били ясни - пари не се отпускат за закупуване на оборудване втора употреба. Т.е. напълно допустимо е машините да са произведени отдавна, но никога да не са използвани. Затова според съда, прокуратурата е трябвало да докаже, "не дали въпросните машини са нови, а отрицателният факт, че машините вече са били употребявани".
Машини от месокомбинат "Родопа"
ВКС обаче посочва, че съдът не се е спрял на показанията на свидетел, който казва, че швейцарска фирма, в която работел, още през 1990-1991 г. продала на българска фирма със сборно название "Родопа месокомбинат" - София 15 машини за преработка и опаковане.
Според свидетеля, в началото на 2002 г. "други български фирми" продали тези машини в Германия и Швейцария и същите машини били препродадени отново на български фирми със завишени цени. По откритите банкови сметки на фиктивни фирми пък продавачите превели обратно получените суми по "сделките", а включените в тях машини били представяни като нови, съобразно изискванията за одобряване на направени инвестиции по програма САПАРД. Според ВКС не е обърнато внимание, че след това машините са спрени от производство и една част от тях в продължение на 12 години са се намирали на склад, като реалната им стойност към момента на разпита, според него, е "нула".
Други свидетели пък сочат Марио Николов, като лицето, на което са продавали машини и то предимно втора употреба, както и, че са произведени през 90-те години на миналия век и вече не се произвеждат. Един от тях свидетелства, че е участвал в сделките за продажба на машини, които вече веднъж са били продадени в България и след това с посредничеството на Николов са препродадени, като той "диктувал" какви цени да бъдат посочени в документите и настоявал да се вписва по-висока цена.
Добави коментар