Населението на София ще продължи да нараства до 2028 г., когато се очаква то да достигне 1 250 625 души, след което ще започне трайна тенденция за намаляване. През 2050 г. се очаква броят на жителите на столицата да бъде близо до този през 2020 г. - 1 242 597 души.
Териториите, които привличат най-много нови обитатели, са южните квартали, в които през последните години се развива усилено жилищно строителство – „Витоша-ВЕЦ Симеоново“, „Младост“ 3, „Младост“ 1, „Манастирски ливади“ и западните части на „Студентски град“.
Това става ясно от направените от общинското предприятие „Софияплан“ подробни анализи на актуалното състояние и тенденциите в развитието на икономиката, населението и обитаването в Столичната община. Те са част от мащабно проучване на различните аспекти от градското развитие на София.
По данни на НСИ в края на 2019 г. населението на Столичната община е 1 328 790 души, като само в града живеят над 1,242 млн., или близо 94% от населението на общината. Между 2010 и 2019 г. населението на столицата се е увеличило с близо 70 000 души. Нарастването се дължи преди всичко на механичния прираст - хора от други градове, които са се преместили.
Според разработените от НСИ демографски прогнози през 2030 г. се очаква населението на столицата да достигне 1 362 000 души, а през 2050 г. - близо 1 442 000. Според изследването през следващите години основното увеличение на населението ще се реализира в населените места в общината, а не в самия град.
Каква ще е съдбата на Къщата с ягодите
Най-развитие квартали
Бурното развитие на услугите през последните години и появата на големи бизнес и офис пространства в конкретни зони на столицата, предопределят и изпреварващото развитие на някои райони. Над 50% от приходите на компаниите в Столична община, по данни от 2016 г., се концентрират в районите „Младост“, „Лозенец“, „Триадица“, „Възраждане“, „Средец“ и „Витоша“.
Район „Младост“ дърпа отчетливо напред с над 13% от приходите на компаниите в столицата, като бележи солиден ръст през последните 10 години, подкрепен от концентрацията на офис площи (клас А) и притока на чуждестранни инвестиции. Район „Люлин“, макар и с най-голямо население и съответно икономически активни лица, има по-скоро жилищни функции, като концентрира под 3% от приходите на компаниите в столицата.
„Хора и улици“: Най-мистериозният бункер в София и какво знаем за него
Жилища
София няма нужда от допълнителни нови терени за жилищно строителство на зелено от гледна точка на жилищен капацитет, а от масово обновяване на съществуващия жилищен фонд и повишаване на неговата използваемост. При необходимост от увеличаване на капацитета е важно фокусът, усилията и инвестициите да бъдат съсредоточени върху старите индустриални терени и множеството необитавани жилища.
Финансовата достъпност до жилище през последните 10 години се подобрява, като данните показват, че отношението цена/доход намалява. Основната причина e малкото (средно 10%), но постоянно увеличение на средната заплата в столицата през последните 20 години, както и сривът на цените на имотите и донякъде на наемите след финансовата криза през 2008 г. Макар и тенденциите да са положителни, реално процентният дял, който един жител на столицата трябва да отдели спрямо средната месечна заплата за наем, е над 40% (България е на предпоследно място след Гърция в ЕС по този показател), а спрямо кв.м. при покупка на жилище около 100% от средната заплата.
Добави коментар