Не, не е време за разхлабване на мерките

„Подготвяме се за излизане от пандемията“. Това обяви преди седмица премиерът Бойко Борисов и побърза да анонсира поетапно разхлабване на мерките още от тази седмица. Намеренията на министър-председателя обаче бяха попарени от експертите, според които е рано за подобен оптимизъм.

Няколко дни по-късно Борисов отново намекна, че е дал обещание (на бизнеса), че от 21 декември всички заведения и търговски обекти ще отворят врати. Обещанието е по-скоро към бизнеса, отколкото към обикновените хора, защото какъв е смисълът да отвориш училищата и детските градини за три дни, точно преди празниците – никакъв!

Дали от следващата седмица ще заработят заведенията и моловете, ще стане ясно утре, когато здравните власти трябва да представят на премиера подробен доклад за ситуацията. И без да е експерт обаче всеки човек, може да си направи елементарни сметки и да види, че не е време за разхлабване на мерките.

За да не бъдем голословни – нека се опрем на фактите и използваме данните, които самите здравни власти ни съобщават.

Повторното затваряне на училища, детски градини, заведения и търговски центрове бе въведено от 23.30 часа на 27 ноември до 21 декември, след като в предходните дни у нас бяха регистрирани рекорден брой заразени.

Новите случаи

От въвеждането на ограниченията с PCR тест са потвърдени над 47 хил. нови случая на заразени с Covid-19.

Данните към онзи момент показват, че 40% от направените PCR тестове са положителни. В същото време данните на Европейския център по контрол на заразните болести сочат, че България е на първо място по смъртност от Covid-19 в Европейския съюз с 21 починали на 100 хил. души.

Близо три седмици по-късно, положителните проби спадат до 30-35% от общия брой на тестовете. На пръв поглед това е сериозна разлика, но тук трябва да се има предвид, че има значителен спад в направените PCR изследвания, след въвеждането на антигенните тестове. Така преди въвеждането на ограниченията са направени над 9 хил. PCR теста за денонощие, докато днес боят им е малко над 5 хил.

Причините за това са две – антигенните тестове са по-бързи, по-евтини и при положителен резултат не водят до карантина. В същото време обаче те не се отчитат в статистиката и близо 1/8 от положителните проби остават в сянка. Т.е. сегашният начин за отчитане на новите случаи не е надежден показател, поне докато в него не бъдат включени и данните от антигенните тестове, въпреки това високият процент положителни проби показва, че още сме далеч от овладяване на ситуацията.

Натискът върху болниците

Миналата седмица здравният министър съобщи, че има спад на заболеваемостта и намалява натиска към здравната система. Към днешна дата обаче ситуацията изобщо не изглежда така – от 6 655 настанени в болница и 430 в интензивно отделение в края на ноември, днес вече говорим за над 7 хил. хоспитализирани и 580 души в интензивни отделения, което е близо 6% ръст.

За същия период броят на заразените с Covid-19 медицински лица е нараснал с 2563 – от 5496 на 8059, което е скок с 47%.

Смъртните случаи

За последните три седмици от въвеждането на ограниченията са починали 2 476 души с Covid-19. Това са 41,23% от общия брой на жертвите на болестта у нас от началото на пандемията.

По абсолютен брой на починалите България дори изпреварва Китай – страната, от която тръгна заразата. Смъртните случаи у нас надхвърлиха 6 хил. души, докато в азиатската страна те са 4634 (при все, че Китай е обвиняван, че е потулил истинските размери на болестта).

И ако в средата на периода починалите на дневна база спаднаха до около 60, сега пак се наблюдава ръст до 167 души.

Излекуваните

Добрата новина е, че за последните 20-ина дни от болестта са излекувани над 43 хил. души или 49% от всички успешно преборили вируса. Отчасти този ръст е следствие на пика регистрирани заразени непосредствено преди въвеждането на ограниченията - тъй като системата автоматично регистрира като излекуван всеки случай, при който 14 дни след положителния не се е стигнало до хоспитализация.

За финал

Статистиката за новите случаи на Covid-19  у нас е изкривена. Тя не отчита каква част от PCR тестовете са първични и вторични, в нея не влизат резултатите от бързите антигенни тестове и така голяма част от положителните случаи не влизат в официалните данни. Ето защо решенията за затягане или разхлабване на мерките трябва да се взима на база броя хоспитализирани и починали – тези данни са далеч по-достоверни.

При 6% ръст на настанените в болница, 47% скок на заразените медици и почти 70% увеличение на смъртните случаи, идеята за разхлабване на мерките звучи меко казано нелогично. Още повече, че предстоят празници и отварянето на заведения и магазини ще се разчете като „зелена светлина“ от хората, че могат да посрещнат Коледа и Нова година, както досега. Друг е въпросът дали сега действащите са действащи и адекватни.

В подобни моменти е добре политиците да се вслушват в експертите и цифрите, а не в гласа на улицата. Да се надяваме, че и у нас това ще се случи.