Поглед назад: Лора Каравелова, обичала до смърт

14:20, 30 ное 20 / Поглед назад 25 1685 Антония Руменова
Снимка: Уикипедия/Държавна агенция "Архиви"

Лора Каравелова е на 20 г., когато среща голямата си любов, и на 27 г., когато се самоубива заради нея. Вечерта между 29 и 30 ноември между нея и съпруга ѝ Пейо Яворов избухва скандал, който приключва с нейната смърт. Софийското общество, познавало двойката много добре, е разтресено от трагедията. В пресата се появяват различни истини и полуистини както за злополучната вечер, така и за характерите на двамата замесени.

Но да върнем лентата назад и да проверим какво знае историята за енигматичната Лора. Фамилията ѝ е с по-тежко значение от собственото име. Дъщеря е на политика Петко Каравелов и племенница на революционера и писател Любен Каравелов. Майка ѝ Екатерина Каравелова е корифей на оформящия се софийски хайлайф. Богата, образована, родена с късмет – това ли е била Лора Каравелова? Според съвременниците ѝ тя е криела нещастието си зад завесите на семейната помпозност.

Поглед назад: „Не сме народ, а мърша!"

Първият ѝ брак е по уговорка. Под натиска на майка си Лора се омъжва за политическия и състоятелен деец Иван Дренков. Година след брака им ражда първото си дете, което умира малко след раждането. През 1909 г. става майка за втори път на момченце на име Петко, което остава при баща си, след като решава да се разведе.

Снимка: Уикипедия/Държавна агенция "Архиви"

Силното влияние на Екатерина Каравелова над дъщеря ѝ изчезва на 21 август 1906 г., когато се запознават с талантливия поет Пейо Яворов. Казват, че любовта между тях била толкова бурна, че граничела с лудост. Лора премахва пречки като брак и дете, за да бъде с него и го чака вярна като Пенелопа да се върне от Македония и да се оженят.

Сватбата е като сюжет на Шекспир. Тайно от роднините на Лора се венчават в малка църква в присъствието на няколко приятели, след което Яворов се връща към революционната си дейност в Македония, а пресните съпрузи си пишат писма година преди да заживеят заедно.

Не мога да спя и не мога да пиша. Щастието е и скъпо, и неочаквано... Ако можеш да подозираш колко е скъпо и желано и отдавна очаквано това "неочаквано" щастие...
А толкова много работи тежат на гърдите ми, толкова въпроси на устните ми... Почти те не познавам, а те обичам – ти ще го почувстваш много по-късно. Писмото ми е много несвързано, прости ме за това, но разбери, че съм щастлива, както никога по-рано. Щастлива съм, че те обичам – тебе. Щастлива съм и за това, че ти започваш да ме обичаш. И животът ми се струва хубав, като никога.
Твоя Лора

Но голямата любов не е толкова щастлива, колкото са очаквали. Лора безумно е ревнувала Яворов, а той не е успявал да си обясни причината за чувствата ѝ, какво остави да се справи с тях. Недоволствал е, че не го оставя да пише заради вечните си съмнения. Прекъсвала е работата му в театъра само за да се скарат.

Поглед назад: Пейо Яворов и фаталната му любов

Снимка: Уикипедия/Държавна агенция "Архиви"

Отношенията им били нажежени до червено, когато в живота им се появява двойката Михаил Кремен и Дора Конова-Пенева. Дора е била млада и напомняла за Мина Тодорова – голямата любов на Пейо Яворов. Възхищавала се е на поета и двамата често разговаряли, което пронизвало сърцето на Лора и разпалвало и без друго стихийната ѝ ревност.

Фаталната вечер, в която Яворов и Лора посягат към револвера, започнала с вечеря и игри в дома на Кремен и Дора. Не е ясно какво е оставило впечатлението, че Яворов ще я напусне, но Лора се прибира бясна. В двете стаи, които са наели на „Раковска“ се разнасят оглушителни викове, които приключват с куршуми. Лора се самоубива, а Яворов е тежко ранен в главата. Опитът му да отнеме живота си, отнема само зрението му и го белязва като убиец пред обществото. Хората смятали, че я е мразил, но с последната си поема към нея, Яворов доказва, че е обичал Лора, макар и да не я е разбирал.

На Лора
 
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

 
Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!