Защо телевизиите у нас редовно канят компрометирани личности да дават акъл по всякакви въпроси?

09:30, 26 окт 20 25 2171 Шрифт:
Боян  Тончев Автор: Боян Тончев

Колко често ви се случва като си пуснете телевизора сутрин, от екрана да надзърне физиономията на човек, който не помните с нещо особено добро? Поизхабено от скандал или спорна ситуация от близкото минало лице, което авторитетно и експертно анализира в ефир проблемите на държавата и обществото в настоящия момент. На мен – почти през сутрин, поради естеството на работата ми и лошия навик на паметта ми да запечатва в архива си всеки човек, който по някакъв начин се е компрометирал или е свършил като кучето на нивата работата, за която е бил назначен. 

Отдавна ми прави впечатление, че българските телевизии имат навика бързо да забравят кой с какво се изявил в общественото пространство. На тях им стига някой вече да не присъства активно в потока на новините, за да получи безусловна индулгенция, заличаваща цялото му проблемно минало. Така редовно от синия екран по икономически въпроси ни наставляват хора, провалили се в ръководенето на финансовата политика на страната, за националната сигурност ни съветват личности с досиета в Държавна сигурност, а по въпроси на здравната реформа се изказват бивши министри, докарали системата до крах.

Списъкът с подобен род телевизионни гости е доста дълъг и няма нужда да ги изреждаме сега. Тези хора обикалят години наред студиата на сутрешните блокове и съботно-неделните предавания, говорят обилно в следобедните аналитични рубрики и в петъчните седмични обзори. Те са навсякъде и без никакъв срам сипят морал и акъл с килограми, без значение какво сами са показали като възможности и способност да свършат същото, за което сега критикуват някой друг.   

Далеч не твърдя, че някои от тях не са добри експерти в областта си. Някои са университетски преподаватели, други дори работят в международни организации от всякакъв тип. Но тук въпросът по-скоро опира до това, че тези хора не излизат с презумпцията „аз сбърках, поучете се от моите грешки“. Напротив – нито те, нито любезните им домакини-водещи на съответната телевизия изобщо припомнят до каква степен са се провалили те в практиката и на какво основание сега са тук, за да ни поучават с теория. 

Нито веднъж не се е случило например в студиото да седне някой финансов министър от провален кабинет и да се чуе анонс – „гостът ни взе участие в тези и тези процеси, които не доведоха до успех, неговото правителство не се справи с фискалната дисциплина в страната, не успя да събере еди-колко си данъци и натрупа еди-колко си дълг, не проведе такива и такива важни реформи.“ Или при участието на бивш здравен министър в предаването да се уточни с какъв дефицит е била Здравната каса по негово време, колко ниско е било нивото на лекарските заплати и поради какви причини се е провалила здравната реформа, която той се е опитвал да проведе. 

Нищо подобно! Съответният човек застава гордо пред камерите, бива обявен като заемал ръководен пост в еди-кой си кабинет (все едно това задължително е само в плюс на неговата експертна кариера) и започва да говори на зрителите с убедеността на човек, който ако в този момент заемаше същата длъжност, щеше да се справя блестящо, а страната ни лудешки да просперира! Само дето ние нямаме никакви основания да смятаме, че това е така, съдейки по единственото логично и разумно нещо, с което разполагаме, а именно – с опита си. 

Подобно е положението и с представителите на социологически агенции. Колко пъти сте чули при гостуването на някой такъв в определено предаване, да се посочи какво е познала и какво не неговата агенция при предишните избори? Все едно това няма никакво значение за зрителите. В същото време обаче има широко разпространена „обществена тайна“ кои социолози работят по поръчка на определени партии и чудесно се знае, че техните проучвания се известяват по-скоро с цел внушение и въздействие, отколкото реално да отразяват моментното положение на нагласите. Това обаче не се споменава в ефир, нито дори предварително се взима предвид подобни личности да не бъдат привиквани да съобщават „резултатите“ си пред зрителите наравно с коректните агенции, които си вършат работата както трябва, спазвайки всички професионални правила.

В крайна сметка гости по нашите предавания се канят всякакви – уважавани и злепоставени, доказани и компрометирани – без това да се уточнява по какъвто и да било начин за хората пред приемниците. 

Защо не е добре всичко това да се случва? 

Телевизиите, особено тези, които имат претенцията за надпартийност, безпристрастност и да бъдат трибуна на свободното слово (доколкото това у нас изобщо е възможно), трябва по-внимателно да подбират личностите, на които ще дадат ефирно време да разпространяват твърдения и внушения. Или най-малкото е добре да го правят с изричното уточняване на важни подробности от обществената биография на човека, който застава пред зрителите. С всичките ѝ плюсове, но и минуси.

В епохата на твърде лесното разпространение на фалшиви новини и манипулативна информация е добре поне най-големите масови медии да се опитват да бъдат гарант на някаква достоверна информация. И както без съмнение редакторите на новини имат задължението да проверяват източниците си и да се стараят да не допускат в емисията да мине подвеждаща новина, така и тези на сутрешни блокове и други предавания, огласяващи мненията на експерти, трябва хубаво да внимават техният гост да не се превърне в инструмент на идеологически, политически или друг тип обществени внушения. Или поне да бъде ясно указано, че съответният гост е такъв и такъв, а зрителят да бъде предупреден и сам да си прави извод доколко може да се уповава на мнението му като меродавно и да го взима за чиста монета. 

В противен случай отново губи и без това крехкото ни гражданско общество. Защото свободата на словото при демокрацията не е само правото на всеки да говори каквото си иска, а и всеки да го прави точно от позицията, която заема. Ясна за всички и без съмнения за каквито и да било опити за манипулация. Иначе големите и уж сериозни медии се превръщат в разпространител на всевъзможна и безконтролна дезинформация.

Затова всеки, който е сгазил лука в определена ситуация или област, би трябвало автоматично да отпада от списъка с авторитетите по дадена тема. Както и от този с гостите в телевизионните студиа. 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама