Новите реалности в българската политика изискват различно управление

09:00, 05 окт 20 / Политика 25 4323 Шрифт:
Симеон  Иванов Автор: Симеон Иванов

През последните години страната ни се намираше в спирала на относителна политическа стабилност. Правителството изглеждаше бетонирано във властта, като дори към края на първата вълна от корона кризата, рейтингът на премиера се покачи, а правителството продължаваше да е в удобна позиция. Тази атмосфера сякаш ни накара да забравим, че живеем в изключително динамично време. Месеците на масово обществено недоволство ни подсетиха точно за тази динамичност и рязко промениха вътрешнополитическата реалност. От всичко случило се последните месеци можем смело да заключим, че не би било легитимно следващото правителство да бъде оглавено от Бойко Борисов. В случай, че това все пак се случи, то ще бъде сериозен удар по демокрацията и ще доведе до алиенация на още повече хора от политическия живот. Това пише в коментар за TOPNOVINI.BG Симеон Иванов, завършил "Политически науки и социология" в Германия и "Международна политика" в Нидерландия. 

Покрай значимите събития в държавата ни не бива да забравяме и какво се случва във външнополитически план. А именно там настъпиха размествания, които дават на България шанс поне частично да покачи международната си тежест и да заеме нова регионална роля. Същите тези промени предполагат, че и в този аспект страната ни се нуждае от ново лидерство.

Постепенното оттегляне на Турция от западното семейство, засилващият се турско-гръцки конфликт, съперничеството в Западните Балкани и продължаващото руско влияние на Балканите са част от факторите, които придават на страната ни нова геополитическа роля, такава на граница и фронт в една нова регионална карта. Как ще се отиграе тази ситуация неизменно ще бележи имиджа на България за десетилетия напред.

"Шпигел": Цацаров и Борисов са нарушили закони, за да угодят на Ердоган

На международната сцена Бойко Борисов е компромисен играч. В миналото този подход носеше дивиденти, но в сегашната международна обстановка придобива опасни измерения. Най-актуалният пример за този тип политика на компромиса е екстрадирането на турски граждани замесени в преврата от 2016. Целта зад тези действия изглежда ясна – да се избегне бежански натиск от страна на Турция. Само че сделка с Ердоган се равнява на сделка с дявола, а имайки предвид отношенията между Запада и турския президент, действията на Бойко Борисов сериозно дискредитират международния имидж на България. Други актуални примери са изключително спорното решение за изграждане на продължението на Турски поток, както и балансираната политика по отношение на Русия, която оказва негативно влияние върху отношенията със западните ни партньори.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Докато до преди години лавирането между стратегическите интереси на ЕС, САЩ и Русия беше до известна степен възможно, то става все по-трудно и дори вредно за репутацията на България. Време е страната ни да поеме и стриктно да следва ясен външнополитически план, основаващ се и съобразен с курса на ЕС и НАТО. Само по този начин България ще може да бъде виждана в светлината на надежден и лоялен съюзник, което неизбежно носи активи и е предпоставка за устойчиво развитие. За воденето на последователна външна политика обаче се изисква стабилност и ясна визия вътре в държавата, които към настоящем липсват.

Обратно на родната сцена

Много бе изговорено за протестите, за състава на хората на площада, за целите или липсата на такива от страна на протестиращите. Важно е да погледнем истинските причини за общественото недоволство, а те се коренят предимно в две направления. Първо и основно е желанието на българите за демократичност и справедливост. И второ, трупаното години наред недоволство, породено от некомпетентни и безперспективни решения, корупционни скандали и правителствен произвол. В крайна сметка най-значимото е, че обществото ни демонстрира, че е будно, готово да отстоява основни демократични ценности и по този начин изпрати важно послание към следващите правителства. Не на последно място, протестът успя успешно да привлече вниманието на западните медии, което пък демонстрира, че България и случващото се тук все пак не е забравено от ЕС.

Снимка: gospodari.com

Следващото правителство?

Макар да не е ясно кога ще бъдат проведени следващите избори, по всичко изглежда, че основните партии – БСП и ГЕРБ, ще бъдат много далеч от сформирането на мнозинство. От друга страна всички останали формации с потенциал за влизане в парламента към момента отричат възможността за коалиране с БСП или ГЕРБ и върху тази линия градят обществената си подкрепа. Същевременно сме изправени пред силно фрагментиран парламент, в който дясноцентристките партии ще бъдат основен стабилизиращ фактор и няма да могат да бъдат заобиколени.

"Демократична България" сериозно увеличи политическия си капитал последните месеци, но формацията предимно привлича като избиратели част от синята интелигенция, младежта и млади професионалисти. От друга страна формацията "Републиканци за България" има потенциала да оглави и обедини център-дясното. Индикации за това дава заявката за общонационално покритие, включително в смесените региони и региони доскоро считани за принадлежност на ДПС, както и систематичното изграждане на структури. В допълнение, експертизата на Цветан Цветанов в областта на предизборните кампании и партийното строителство са предпоставки за успеваемостта на партията на следващите избори.

Към момента сякаш времето е факторът, който ще определи коя формация ще има по-висок резултат. Ако изборите са редовни, това ще даде достатъчно време на "Републиканци за България" да изгради добре функциониращи структури и да оглави дясноцентристкото пространство. Заедно с това времето не работи в полза на "Демократична България", която срещаше най-голяма подкрепа непосредствено след акцията при плаж Росенец.

Друга формация, която буди обществен интерес, е тази на Слави Трифонов. "Има такъв народ" за момента изглежда партията, която ще обедини протестния вот. Въпреки това, партията изглежда пасивна, като ѝ липсват и основни характеристики на формациите упоменати горе, а именно овладяването на определена социална група от хора, както и работещи структури.

Най-важните задачи пред новото управление

Освен поемането на ясен външнополитически курс е крайно време да се изготви дългосрочен план за устойчиво развитие по западен пример. В такъв план трябва да бъдат заложени точки във всички направления, но поне три аспекта заслужават особено внимание.

На първо място трябва да стои задълбочаващата се демографска криза, която поставя България в неизгодна позиция в глобализираната световна икономика. Всички мерки предлагани дотук остават предимно в сферата на популизма и са очевидно дълбоко неефективни. Второ, укрепване на пазарния принцип и стимулиране на малкия и среден бизнес, в това число прекратяване на държавната протекция върху определени бизнеси и натиска върху други, отхвърлянето на идеи като тази за държавна петролна компания, а защо не и обмислянето за отдаване на концесия на общински и държавни дружества. Не на последно място, устойчивото (икономическо) развитие на всяка страна е пряк продукт на образователната система. В този ред на мисли образованието е силно обвързано с първите две направления. Българското образование се нуждае от ударна модернизация и дигитализация.

След годините на сравнително политическо спокойствие и предвидимост изминалото лято рязко измени реалностите на родната сцена. Процесите в региона ни и в международен план пък начертаха нови императиви във външната политика. Новите реалности изискват ново управление.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама