Поглед назад: Героят от Сливнишката битка - капитан Олимпий Панов

07:30, 15 сеп 20 / Поглед назад 25 1344 Станислав Бояджиев
Снимка: bulgarianhistory.org

Въпреки че звучи обединяващо, нашето Съединение, осъществило се на 6 септември 1885 г., е било повод за разделение на обществото на русофили и русофоби. Парадоксално, но тогава не Османската империя, а освободителката Русия се противопоставя на този наш стремеж към обединение, независимост и свобода. Следват две трудни години, изпълнени с напрежение, в които последователно се извършват: преврат и контрапреврат, абдикация на княза и избор на нов. Всичко това води до десетгодишна пауза на нашите отношения с Русия, които се възстановят чак през 1896 г. Разделението стига до такива "висоти", че след абдикацията на княз Александър I, такава фигура като Драган Цанков (два пъти министър-председател след Освобождението) е сред авторите на молба до султана в Цариград (все още нашето княжество е васално, а Източна Румелия е автономна област), в която се иска той да се намеси, да прати войска, да окупира България, така че вътре да се помирим. Русофобите начело със Стефан Стамболов надделяват, но пропастта, изкопана от противостоящите групи, поглъща достойни хора, отдали живота си и посветили делата си за съществуването на България. Сред тях е един бесарабски българин с особени заслуги.

Олимпий Панов е роден през 1852 г. в бесарабското селище Шоп Тараклия в имперска Русия, основано половин век преди това от преселници българи. Днес градът, с новото си име Тараклия, е в границите на Молдова. Населен е, както и тогава, с потомци на преселниците. Панов учи в Болград, а по-късно в Букурещ как се строят мостове и пътища. В компанията е на Ангел Кънчев, Панайот Хитов, Любен Каравелов. Става секретар на БРЦК. Учи инженерство и в Париж. Активно участва в набирането на доброволци за участие в Сръбско-черногорско-турската война за освобождение на Босна и Херцеговина през 1876 г. Пламенен родолюбец, Олимпий се записва в Българското опълчение (в неговите редици има стотици бесарабски българи) и с оръжие отстоява желанието на всички сънародници за свобода и възстановяване на българското царство. За проявената храброст в битката при Стара Загора е повишен в чин офицер. В боевете при Шипка е награден с орден "Георгиевски кръст". След войната учи в артилерийска академия в Санкт Петербург (Русия). Връща се в България и военната му кариера продължава, става артилерийски офицер. Издига се до капитан и с този чин става началник на артилерията на армията. Това се случва през 1885 г., когато Русия след Съединението демонстративно изтегля всичките си офицери както от нашата армия, така и от страната. В Кремъл не крият своето недоволство и държат да го покажат на света. Окуражавана от Русия, Сърбия ни напада, следвайки собствения си интерес да не допусне граница със силен и обединен съсед. Капитан Панов отново изиграва положителна и решаваща роля при отразяване на сръбското нападение край рида Три Уши, част от решителната Сливнишка битка. Месец по-късно, той подписва пакта за примирие със Сърбия. В Европа отбелязват, че българските капитани побеждават сръбските генерали. Днес бюстът на Олимпий Панов е сред петимата най-доблестни капитани, водили Сливнишка битка в тази балканска война. Намира се в изоставено поделение край Сливница, вдясно от пътя на разклонението за Алдомировци.

Вече с чин майор, Олимпий Панов е командир на артилерийска бригада. След 9 август 1886 г., датата на преврата, чиято цел е детронацията на княз Александър I, така желана от Русия, става военен министър в правителството на Петко Каравелов. Това трае четири дни. Въвлечен във вихъра на събитията около Съединението, този достоен българин, отявлен русофил, застава на страната на руските имперски интереси. Убеден е, че е за доброто на българите. Води преговори със Стефан Стамболов, който е обявил от Търново преврата за незаконен и успява да предотврати братоубийствено кръвопролитие. Панов убеждава своите съмишленици да напуснат столицата преди да я достигнат настъпващите военни части, останали верни на монарха. Самият той е арестуван, но по-късно освободен. След абдикацията на княза, е уволнен от служба в армията, по подозрение за участие в нов заговор във Военното училище, за сваляне на Регентския съвет начело със Стамболов. Интерниран е в Ловеч, но по-късно е прогонен от границите на княжеството. В Букурещ се включва в комитет, който подготвя въстание в България.

На 19 февруари, следващата 1887 година, избухват бунтове в Русе и Силистра. Включват се поделения на армията, чиито началници са недоволни от провала на проруския преврат през 1886 г. и търсят реванш. Олимпий прави опит да се присъедини, но е заловен още през февруари при преминаването на Дунав. Осъден е на смърт и е разстрелян на 6 март същата година заедно с водачите на провалилия се, поради липса на подкрепа, бунт. Така България губи един родолюбец, едва 34-годишен, във времена на разделение.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!