А едно време г-н Бойко Борисов си представяше как става президент. И след края на дългата си, натоварена с историчност политическа кариера, нарежда "голям шлем" на етажерката в Банкя (или в Барселона) - кмет на София, министър-председател, президент.
Днес мечтите на Борисов са на пепел. А цялата нация - независимо кои политически сили подкрепят различните ѝ съставни части - е превърната в заложник на това, че г-н Бойко Борисов не знае как да излезе през вратата.
Към днешна дата г-н Борисов няма партия в класическия смисъл на думата. Той има администрация, но това не е партия. Овчарчето Даритко - така наричам това, което представлява "ГЕРБ" днес.
Овчарчето Даритко е събирателен образ на всички некадърни и овластени гербаджии, които узурпираха държавата през последното десетилетие. Овчарчето Даритко е огромно чудовище, направено от хиляди дребни душици - някои от тях са назначени за министри, други са провинциални шефове на нещо си там.
Ако тръгне да подава оставка, г-н Борисов много ще ядоса Овчарчето Даритко. Защото, без Борисов като премиер, Овчарчето Даритко ще се превърне в пепел - точно като мечтите на министър-председателя.
Г-н Борисов ще срещне гнева на задкулисието. Той е негов публичен образ, а то на задкулисието не му пука особено, че лицето му получава крошета. То, поради това се нарича и задкулисие.
Малката коалиция и г-н Гешев също не са съгласни г-н Борисов да си тръгне. Каракачанов и Симеонов ще загубят власт, а оставката на министър-председателя ще засили натиска за оставка на Гешев.
Има още много обстоятелства, но в общи линии това са факторите, които спират г-н Борисов да излезе през вратата.
А пред вратата го чакат протестиращи. Чакат го хора, които искат обяснение. Чакат го хора, от които той се крие вече почти два месеца.
Орешарски поне имаше задни входове, през които се изниза от животите ни. Задният вход на Борисов е запушен от задкулисието. Парадният - от всички, които настояват за истинска промяна.
В интерес на истината, разбирам желанието на г-н Борисов да запази поне частица от славата си. Разбирам желанието му да бъде запомнен, да бъде важен дори тогава, когато напусне властта.
Просто няма как. И Борисов трябва да приеме, че сам си нанесе огромен позор.
Г-н Борисов много често критикува Христо Иванов. Обаче, има нещо много важно. И то е как си тръгваш от властта. Много често това е по-важно от идването ти на власт.
Преди 7 години г-н Иванов си тръгна като министър така, че днес да може да бъде сред хората на улицата.
Г-н Борисов попиля подобна възможност. Не можеш отново да бъдеш политик, ако не можеш да бъдеш сред хората.
Topnovini.bg публикува коментара на Мартин Димитров, поместен във "Фейсбук".
Добави коментар