Конституционни реформи, за да отпадне съмнението, че делата се уреждат задкулисно, присъдите са уговорени, а правото е на страната на по-богатия

Адв. Диан Иванов, Варна

Темата за нова Конституция се дискутира периодично в годните на прехода. Днес обаче тя се поставя от политическата класа като необходимо условие за рестарт на държавата, пише FAKTOR.BG За да се тръгне по пътя на изработването й и свикване на Велико народно събрание трябва да се постигне  пълно политическо съгласие. Действащата Конституция, вече е изпълнила своята роля за прехода на държавата от тоталитарен тип към демократично общество. Тя отдавна не отговаря на потребностите на модерното държавно управление. Множество реформи не могат да се осъществят, защото трябва да се свика Велико народно събрание за по-съществени изменения в Конституцията. Безспорно повечето от тези промени могат да се осъществят и от Обикновено народно събрание. Но на въпроса защо ни е необходимо ВНС, след като голяма част от промените могат да бъдат направени от Обикновено ще си позволя да цитирам проф. Евгени Танчев, написал особено мнение по едно култово решение на КС – Решение 7 от 13.09.2006 по конституционно дело 6 от 2006 г.

Европейският конституционен опит и по-специално френският конституционализъм показва, че нерядко желанието да се осигури неизменността и твърдият характер на конституциите, вместо да гарантира стабилността им, практически е довеждало до създаване на нови конституции и е съкращавало живота на действащите. По този начин чрез създаване на пречки за учредителната власт да променя Конституцията приетото решение по к.д. № 6/2006 г. не я защитава, а излага на допълнителни опасности, и то в условията на многостепенния конституционализъм на Европейския съюз и националните конституции на държавите членове. Съвършено правилно мотивите на решението обявяват, че е необходима защита на Конституцията от самата Конституция, но именно на това заключение съответства противоположния диспозитив за конституционосъобразност на промените.

Проблеми, които налагат промени:

- нарушено е разделението на властите;
- неефективност в прилагането на Конституционните норми;
- тромава процедура по изменение на Конституцията.

Мерки:

1. Промяна на уредбата за ВСС – промяна, която е възможна с ОНС.

След приемането на България в ЕС нов ВСС получи по-широка подкрепа и от международната общност, а и вътре от страната с цел подобряване ефективността на управление на съдебната система. Това се случи с увеличаване правомощията за ВСС чрез промени в Конституцията - приемането на ЗСВ, а именно разработване на механизми за управлението на човешките ресурси на съдебната система, включително назначаването, повишаването, атестирането и разпределението по райони на магистратите. На ВСС му бяха възложени и същевременно предоставени всички правомощия за осъществяване на дисциплинарна политика. Създаден бе Инспекторат към ВСС.  Този нов ВСС трябваше:

-  Да гарантира създаване на работеща система за отчетност и спазване на високи етични норми от кадрите на съдебната система, както и 

-  Да осигури спазването на високи професионални стандарти в работата на съдебната система. 

Съставът на ВСС се смени за този период няколко пъти, но за съжаление нито една от целите, посочени по-горе не е изпълнена! 
Затова трябва да се постигане политическо съгласие за изменение на Конституцията на Република България, което да доведе до следните резултати:

-  Ефективно разделяне на ВСС на  колегии – една на съдии и друга на прокурори и следователи и отпадане на Пленума на ВСС.

-  Намаляване на мандата на членовете на ВСС до 3 години без право на повторно избиране. Осигуряване на приемственост във ВСС, като същия да се обновява всяка година съразмерно на квотите в двете колегии.

Буди тревога фактът със засилената ролята на политическия фактор в избора на ВСС. Половината от членовете на ВСС, ведно с  всички съдебни инспектори се избират от Народното събрание. Това влияе върху разделението на властите и именно в ограничаване ролята на Народното събрание следва да бъде акцентът в измененията, за да постигне нужния баланс. Трябва да се сведе до минимум политическото влияние върху управлението и контрола на съдебната система. Така с течение на времето ще се  върне и част от доверието на гражданите в независимостта на съдебната власт, доверие, което днес е достигнало безпрецедентно в съвременната ни история критично ниско ниво. В гражданите е залегнало чувството, че няма справедливост, че решенията по гражданските дела се уреждат задкулисно, че присъдите са уговорени, че правото е на страната на по-богатия, а не на обективната истина. „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“ е най-често срещаното мнение за правораздаването у нас. 
Този нарушен баланс на разделението на властите води до незачитане на всички стълбове в това условно разделение и всяка стъпка в ограничаване на политическото влияние би била в посока възстановяване на доверието в съдебната система.

Затова е изключително необходимо:

-  Намаляване на парламентарната квота в съдийската колегия на ВСС до 5-ма души с цел гарантиране принципа за съдийско самоуправление. Гласуването в Народното събрание да се извършва по предложение на правозащитни организации или Висшия адвокатски съвет, като за избор на член на ВСС да е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители;

-  Кандидати за председатели на ВКС и ВАС да се предлагат и избират от съдийската колегия на ВСС. Изборът да се осъществява с квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете на колегията;

-  Намаляване на парламентарната квота в колегията на прокурори и следователи на ВСС до 3-ма души с цел възпиране на възможността на изпълнителната власт да диктува обвинението. Гласуването в Народното събрание да се извършва по предложение на правозащитни организации или Висшия адвокатски съвет, като за избор на член на ВСС да е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители.;

- Кандидати за главен прокурор да се предлагат и избират от колегия на прокурори и следователи на ВСС. Изборът да се осъществява с квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете на колегията.

2. Промени в института на Главния прокурор -  възможни и с ОНС:

- Отпадане методическото ръководство на Главния прокурор над прокурорите при разследване;

- Намаляване на мандата на главния прокурор без право на повторно избиране. Фигурата на главния прокурор не носи със себе си упражняването на дадена политика или въвеждането на управленска програма, за която реализация е необходим дълъг период от време.;

- Възможност за импийчмънт на главния прокурор. Създаване на структура в прокуратурата, която би осигурила отчетност и разследване на главния прокурор, изцяло независима от него, способна да извършва самостоятелно оперативни и разследващи действия, без прокурорската колегия на ВСС да може да влияе и блокира това разследване, съгласно препоръките на Венецианската комисия /Европейска комисия за демокрация чрез право/; 

- Възможност президентът да откаже да издаде указ за назначаване на председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор, като върне за провеждане на нова процедура за избор до два пъти.

3. Други промени в Конституцията:

а) Пряко участие на гражданите в държавната власт: 
 - Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум да може да бъде направено от инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 50 000 подписа на граждани с избирателни права, събрани в рамките на 1 година. 
 -  Народното събрание да бъде длъжно да приеме решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 100 000 български граждани с избирателни права, събрани в размките на 1 година. 
- Възможност за събиране на подписи онлайн. 
 - Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от 25/33% от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

б) Въвеждане на индивидуална конституционна жалба, предоставяща способ за пряко и лично искане на защита в случаите на нарушаване на конституционно уредените основни права и свободи на конкретен правен субект – физическо или юридическо лице.

в) Въвеждане на обжалваемост /отпадане на ограничението по чл. 120, ал. 2 – освен със закон/ от КРБ на всички административни актове, гарантираща съдебен контрол над изпълнителната власт.

г) Премахване на законодателната институция „Велико народно събрание“. Вместо нея обикновено НС, което с квалифицирано мнозинство с поне ¾ от народните представители да изменя Конституцията.

д) Отпадане на имунитета на народните представители.