Поглед назад: 169 години от рождението на Стоян Заимов

На 12 август се навършват 169 години от рождението на възрожденския революционер, писател и просветен деец Стоян Заимов. 

Роден е през 1853 г. в Чирпан. Първоначално учи в с. Рупките, Старозагорско, а след това и в родния си град. През 1867 г. продължава образованието си в класното училище в Стара Загора, където се включва и в революционната борба.

Изпълнява куриерска служба между Стара Загора и Чирпан. Дейността му не остава скрита от местните османски власти и това го принуждава през 1870 г. да се прехвърли в Пловдив, където завършва едногодишен педагогически курс.

Година по-късно е учител в Хасково и участва в организирането на местния революционен комитет. През 1871 г., заедно с А. Узунов, П. Берковски и други революционни дейци, взема участие в покушението на местния чорбаджия и предател хаджи Ставри Примо, станало известно като Хасковско съзаклятие. Заловен е и осъден на „вечно заточение“ в Диарбекир.

През следващата година успява да избяга и се прехвърля в Румъния, където попада в средата на българската революционна емиграция. Установява контакти с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни български революционери. В началото на 1875 г., в продължение на няколко месеца, редактира в Браила хумористичния в. „Михал“.

По време на подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Стоян Заимов е определен за ръководител на групата, която трябва да подпали Цариград. След неуспеха на въстанието е един от дейците, които изиграват най-голяма роля за създаването на Гюргевския революционен комитет. Той е определен за апостол на III – Врачански революционен окръг и в началото на 1876 г. се прехвърля на българския бряг, откъдето се отправя за определения му район.

Поради присъствието на многобройни османски войски и съпротивата на местните чорбаджии Стоян Заимов е възпрепятстван да вдигне въстание във Врачанския край. По същите причини не успява да окаже помощ и на четата на Христо Ботев.

След разгрома на Априлското въстание 1876 г. Стоян Заимов е заловен и е осъден на смърт, но впоследствие смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор.

Той е изпратен на заточение в крепостта Акя (Сен Жан д’Акър) в Мала Азия. Амнистиран е след края на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

През 1880-1882 г. следва в Педагогическия институт в Москва, след което в продължение на няколко години учителства в Шумен, Варна и Кюстендил. Заема и редица други административни длъжности – директор на Софийската библиотека (днес Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), член на Учебния съвет при Министерството на народното просвещение, окръжен управител в Стара Загора и др.

Снимка: Уикипедия

Заради откритото си русофилство по време на първия „стамболовистки режим" е преследван и затварян. Това го принуждава за известно време да емигрира в Русия.

Завръща се след падането на Стамболовото правителство и се включва дейно в обществено-политическия и културния живот на Княжеството. Възглавява Комитета за увековечаване на българо-руската бойна дружба и подпомага акцията за изграждане на стотици паметници на загиналите руски офицери и войници по време на Освободителната война, както и за изграждането на военноисторическите музеи в София, Плевен, Пордим, Бяла и Шипка. Избран е и за председател на Върховния поборническо-опълченски комитет.

Умира на 12 септември 1932 година в Плевен. Баща е на генерал-полковник Владимир Заимов.

Оставя богато книжовно наследство: Съчиненията  „Миналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870 - 1877 година”, т.1-4 (1884 - 1888); „Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание” (1895, 1897); „Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов” (1895); „Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869 - 1877 г.” Кн. I-III (1898 - 1899), второ, преработено и допълнено издание; „Светите места на признателна България, ч. I и II” (1912). Масон. Псевдоними: Антон Бенковски, Машината, Михаил Машината, Стоян Диарбекирски, Стоян Сен Жан д’Акърски, Пътникът.

Къща Музей „Стоян и Владимир Заимови”

В северозападната част на „Скобелевия парк" в Плевен се намира къщата музей „Стоян и Владимир Заимови”. Двуетажната къща е построена през 1906-1907 г. от Комитета „Цар Освободител Александър ІІ” по проект на Петър Деянов.

От 1908 г. до 9 септември 1932 г. тук живее и работи създателят на военноисторическите музеи и паметници на признателността в България – Стоян Заимов.

На юг от къщата музей „Стоян и Владимир Заимови“ се намира паметникът-гробница на Стоян и Владимир Заимови. Той е изграден през 1960 г. по проект на скулптора Георги Коцев и арх. Борис Марков. В средата на гробницата са поставени паметни плочи с релефните образи на Стоян и Владимир Заимови, с издълбани под тях надписи: „Стоян Заимов 1853—1932“ „Генерал Владимир Заимов 1888 – 1942“

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!