Поглед назад: Княгинята на Априлското въстание

07:30, 29 юли 21 / Поглед назад 25 5315 Шрифт:
Topnovini

На 29 юли се навършват 104 години от смъртта на Райна Княгиня, отдала живота си в името на каузата Свободна България.

Райна Футекова е родена на 18 януари през 1856 г. в Панагюрище. Учи в родния си град и в девическото училище в Стара Загора. През 1874 г. става учителка в Панагюрище. Тя е една от основателките на женското дружество „Китка“ в родния си град.

Едва 20-годишна Райна е помолена от Георги Бенковски да ушие знамето на въстаниците. Почти месец отнема на Райна и нейните помощнички Цвета Зографска, Мария Нейчева и Милка Узунова да сътворят байряка. На 22-ри април знамето е тържествено осветено. Бенковски настоява то да премине през града, носено от Райна.

На втория ден от свободата знамето беше довършено. Аз трябваше да го взема в ръцете си, да препаша сабя, да грабна револвер и да премина през целия град, като възвестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е смъкнато завинаги. Това беше най-тържествения ден от нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целия път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта“, пише тя. 

Снимка: Уикипедия

Опиянението от въстанието е кратко. След като потегля с Хвърковатата чета към Копривщица, Бенковски заявява: „Аз забих ръждясалия 500-годишен нож в сърцето на тирана. Нека Европа заповяда“. Погромът на революцията се развихря дни по-късно. Бащата на Райна е убит пред очите ѝ, а тя е измъчвана и насилвана от турците. Арестувана и пратена в Пазарджик, а после в затвора в Пловдив.

Следователи и съдии, чули, че народът я нарича Райна Княгиня, се смеят и питат: „Ти българска царица ли си, защо уши знамето?“. Райна отговаря: „Аз съм скромна учителка, уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше“.

Мъченията ѝ са отразени в репортажите на американския журналист Джанюариъс Макгахан. След намеса на дипломатите на западни държави турският жандарм освобождава българката. Тя е изпратена в Москва, където учи три години медицина и става първата дипломирана акушерка в България.

В Русия пише своята автобиография, която излиза първо на руски език. През 1934 г. е преведена и на български.

През 2015 г. 3000 души изпяха песента за Райна Княгиня в Панагюрище, снимка: БГНЕС

Митрополит Климент кани бележитата българка за учителка в Търново. Три години след това Райна Княгиня се връща в Панагюрище. Там тя се омъжва за Васил Дипчев. Не след дълго семейството се мести в Пловдив.

През 1898 г. съпругът ѝ е избран за народен представител и те заживяват в София заедно с петимата си синове. Скоро Дипчев е задържан заради политически гонения. Няколко месеца след това и умира от побой. Райна остава сама с петимата си синове и едно момиче, което осиновява. И петимата стават офицери от българската армия.

Райна Княгиня умира на 29 юли 1917 г., когато е едва на 61 години.

Къща Музей „Райна Княгиня“

Родната къща на Райна Княгиня е паметник на културата с национално значение. Тя е представител на средногорския тип асиметрична къща. Старинен надпис, запазен върху една от гредите на голямата дворна врата, сочи годината на построяване – 1673 и нейните първи собственици – Тасо и Михо.

На 3 май 1950 г. къща музей „Райна Княгиня“ разтваря врати за първите си посетители като музей. През 1979/81г. е извършена основна реставрация на къщата. В бившата занаятчийска работилница „Керена“, на първия етаж, е представена документално – веществена експозиция, посветена на живота и ролята на Райна Княгиня по време на Априлското въстание.

Етнографската експозиция на втория етаж, дава представа за обстановката, в която се ражда и израства бележитата българка. Сред ценните реликви в музея е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 г. по случай първото официално честване на Априлското въстание. В двора на къщата-музей се намира мраморна скулптура на знаменоската, под която се съхраняват нейните тленни останки. 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама