Поглед назад: "Братия Ботевъ"

Това е последната известна снимка на Христо Ботев, направена няколко месеца преди да стъпи на брега на Козлодуй и да поеме пътя към вечността. До него са братята му. С него на кораба "Радецки" се качва само единият - Кирил, този с очилата. Качва се, въпреки остро заявеното несъгласие от страна на майка им Иванка. Стефан не тръгва, защото е болен от туберкулоза, а Боян още е малко дете. Всички те са част от челядта на даскал Ботьо Петков, типичен представител на възрожденската ни интелигенция. По времето, когато е направена фотографията "Братия Ботевъ", те повече от десетилетие са без баща.

Даскал Ботьо умира на 54 години от същата болест, от която страда Стефан. Друг негов син Петко, 10 години по-късно, умира едва 20 годишен, четири години преди снимката, пак от страшната болест, позната още като "жълтата гостенка". Обичайно по това време са и многото деца в семейството му. Иванка Дрянкова, майка на националния ни герой и изключителен поет, ражда девет деца. Първороден е Христо. Ражда се през 1848 г. Следват го Ана (1850 – 1867), Петко (1852 – 1872), Стефан (1854 – 1890), Кирил (1856 – 1944), Тота (1859 – 1864), Генко (1861 – 1863), Генко (1863 – 1866) и Боян (1866 – 1885). Сестра му Тота и двамата Генко умират още като малки деца, а брат му Петко живее 20 години, през половината от които е тежко болен и прикован на легло. Сестра му Ана умира едва 17 годишна, последствие от тежко раждане.

Съдбата на Христо Ботев е известна, но по-малко се знае за тази, на неговите братя. Животът на Кирил, след разгрома на четата, е спасен от Илия Цанов, известен видински адвокат. По-късно, след Освобождението, Илия и неговият брат Найчо, са сред водачите на Либералната партия. Адвокатът се прочува с успешната си пледоария в защита на заловените живи четници на Ботев пред османския съд в Русе. Неговите умения облекчават присъдите и спасяват живота на мнозина. Кирил е осъден на 15 години каторга.
 
След Освобождението, вече свободен, Кирил заминава за Франция, за да учи във кавалерийско военно училище. По-късно продължава образованието си във военната академия в Брюксел (Белгия). През 1885 г. командва конен отряд в битката при Сливница в Българо-сръбската война. Назначен е като командващ на Трети конен полк в Пловдив. Противник е на българските русофили и участва активно в контрапреврата при детронирането на княз Александър I. За пръв път, като действащ офицер в новата военна история, придобива званието генерал-лейтенант от цар Фердинанд I Български. Дотогава това високо звание се е давало само на офицери от запаса. По време на Междусъюзническата война генералът вече е заместник-министър на войната. След 35 години успешна служба, през 1914 г. преминава в запаса. Назначават го за началник на всички военни училища в България. Умира на 88 годишна възраст на 6 февруари 1944 г. край Перник, в село Студена, където се е евакуирал заради бомбардировките в София.
 
Кирил Ботев среща жената на живота си през 1885 г. в Брюксел, където учи. Това е аристократката Мари Оли дьо Розиер. Сключват брак и не се разделят до смъртта и през 1935 г., но свои деца нямат. Осиновяват сина на сестрата на Мари, Ноел Шарл и го прекръщават на Христо Кирилов Ботев. По-късно неговата дъщеря е кръстена Венета - на любимата на Христо Ботев съпруга. Тя има син, който днес е председател на фондация "Христо Ботев". Семейството на генерал  Ботев притежава прекрасна къща на ул. "Шипка" в столицата. Там, до смъртта си през 1911 г. живее и майка му Иванка. Отива си от този свят след 83 години живот в грижи и тежки загуби. Днес минувачите могат да видят две барелефни плочи върху външните стени на Кирил и Иванка.

Съдбата на момчето в ляво, отрежда по-кратък живот. Стефан прекарва голяма част от него в постоянна грижа за крехкото си здраве, сериозно разклатено от споменатата по-горе "жълта гостенка". Учи се отлично в Карлово, а по-късно в Табор (Чехия), където и заболява. Връща се като учител в Панагюрище, а по-късно замества брат си Христо, като учител в Букурещ. 12 години работи в кантората на братовчед си, богатият Евлоги Георгиев в Олтеница, румънски град на брега на Дунав, точно срещу Тутракан. През 1888 г. е назначен за директор на Пловдивската библиотека. Лекува болестта си в Кайро, Египет, но не успява да я пребори и напуска този свят през 1890 г., едва на 35 години. Не успява да създаде семейство.
 
Най-малкият на снимката, с буден любопитен поглед, е Боян. Живее при майка си в Букурещ, до заминаването на братята си Христо и Кирил за България. След събитията с четата е изпратен да учи в Русия, в Южнославянския пансион в Николаев. След три години е приет във военна гимназия в Елисаветград. Днес градът е в пределите на Украйна и се казва  Кропивницки. След година обучение се връща в България и постъпва във Военното училище в София. Мобилизиран е по време на Съединението и постъпва в Пети пехотен дунавски полк под шефството на херцог Роберт Пармски, баща на княгиня Мария Луиза. През 1885 г. избухва сръбско-българската война и полкът взима участие в сраженията при Сливница. Боян Ботев проявява изключителен героизъм при атаката в местността Три уши. Сражава се храбро и със сабята си поваля двама противникови войници, но е ранен в стомаха и прободен два пъти с щик.  Умира от раните си в София в ръцете на брат си Кирил на 10 ноември 1885 г., едва 19-годишен. Посмъртно е произведен в подпоручик.

Не на всеки е "писано" да бъде гениален поет, герой и пример, вдъхновяващ бъдещи поколения, но е добре да се знае, че и най-близките му са притежавали завиден интелект, възпитани са били в дух на патриотизъм и са посветили живота си в служба на Родината. Вечна им памет!