Акцент на деня: ЕС с исторически бюджет, къде е България

17:30, 21 юли 20 / Политика 25 3736 Шрифт:
Биляна Иванова Автор: Биляна Иванова

След няколкодневни тежки преговори европейските лидери договориха бюджета на общността до 2027 г. Многогодишната финансова рамка е 1.074 трлн. евро, а Фондът за възстановяване от кризата с коронавируса 750 млрд. евро. 390 млрд. евро от фонда ще се предоставят на държавите членки безвъзмездно, това са т.нар. грантове. Останалите 360 млрд. евро са под формата на заеми и ще трябва да се връщат на база дела на страните в общата икономика на Съюза. 70% от средствата за възстановяване трябва да се ползват през 2021-2022 година, а останалите през 2023 г. Дълговете ще се погасяват до края на 2058 г. В бюджета са намалени средствата за здравеопазване и кохезионна политика, докато 30% от разходите се заделят за климатични проекти. Очаква се най-големите платци (Германия, Нидерландия, Дания, Швеция и Дания) да получат отстъпки.

Според договореното следващите 7 години ЕС ще има възможност да използва общо 1.824 трлн. евро или двойно повече в сравнение с предходния период (тогава средствата бяха 959 млрд. евро). Цифрата обаче може да претърпи промени. Взетото решение е на ниво Съвет на ЕС, а за да влязат в сила бюджетът и възстановителният план трябва да получат одобрението на Европейския парламент. Ако парламентът прецени, може да наложи корекции или да върне сделката за доработване. Освен това споразумението трябва да се одобри и от националните парламенти.

Борисов полагал огромни усилия, за да сближи позициите на евролидерите

За първи път европейският бюджет е обвързан с върховенството на закона. За отпускане на средствата по възстановителния план изискванията са строги. Всяка страна трябва да представи икономически план, който ще трябва да премине експертна проверка и одобрение с квалифицирано мнозинство. Планират се и допълнителни данъци, за да се попълни бюджета.

Снимка: БГНЕС/ЕПА

Преговорите се проточиха заради исканията на „пестеливите“, а именно Нидерлания, Дания, Австрия и Швеция. Те се обявиха категорично против голям обем субсидии във възстановителния фонд. Балансът между субсидии и заеми се промени в тяхна полза- грантовете намаляха от 500 на 390 млрд. евро, а заемите се увеличиха от 250 на 360 млрд. евро. В споровете между „пестеливата четворка“ и останалите държави членки бе намесено и името на Бойко Борисов. Според източници на „Файненшъл таймс“ е имало размяна на остри реплики между българския премиер и холандския му колега Марк Рюте. Борисов го обвинил, че иска да е „полицаят на Европа“ с право да решава кои национални планове за реформи са достатъчно амбициозни. Рюте потвърди, че исканията му са раздразнили европейските му колеги, но изтъкна, че всяка страна защитава виждането си.

Договарянето на финансовата рамка не беше лесно и заради Брекзит. Европейските лидери трябваше да запушат дупка от около 10 млрд. лева годишно, която се отвори след излизането на Великобритания от Общността. Беше решено да се създаде фонд от 5 млрд. евро за страните, които са засегнати от Брекзит. От догодина Великобритания спира всички плащания към ЕС.

Срещата на върха беше първата очи в очи след въвеждането на мерките заради коронавируса. Европейските лидери носеха маски и се срещаха в по-голяма зала, а делегациите на страните членки бяха намалени. Изискванията за дистанция породиха комични ситуации по време на срещите. В обективите на международните медии попадна и българският премиер. Снимка на Борисов и германския канцлер Ангела Меркел беше публикувана на първа страница на „Уолт Стрийт Джърнъл“. Имаше спекулации, че тя му прави забележка как носи маската си. Борисов поздравяваше колегите си козирувайки, което също породи редица коментари.

Снимка: БГНЕС/ЕПА

Българският премиер се похвали, че България е от „малкото страни“, които ще получат повече пари от европейския бюджет. Страната ни взима общо близо 29 млрд. евро или с над 1 млрд. евро повече, както и допълнителни 200 млн. евро за слабо развитите региони. „Всички колеги казаха, че тази подкрепа за България е заслужена“, отбеляза премиерът, който сякаш отчете договорените средства като свой успехНамаляването на грантовете за сметка на заемите се отразява и на България- ще можем да разчитаме на 7,7 млрд. евро безвъзмездна помощ, вместо на 9,2 млрд. евро. Въпреки договорените средства, протестите с искане на оставката на правителството не стихват. „На хората, които ми искат оставката, оставям 29 млрд. евро за следващите години“, коментира Борисов. 

С или без Борисов тези милиарди са определени от ЕС за България, категоричен е Трифонов

Да видим обаче дали наистина България е една от „малкото страни“, получили повече европейски пари. Румъния ще вземе 79,9 млрд. евро, които президентът Клаус Йоханис описа като „внушителна сума“. Гърците отчетоха „безпрецедентен размер“ на средствата, които са договорили по многогодишната финансова рамка. На Гърция са отпуснати 72 млрд. евро общо от бюджета и от възстановителния фонд. Кипър взима над 2,7 млрд. евро, с което според президента Никос Анастасиадис страната е постигнала икономическите си цели. Унгарският премиер Виктор Орбан също се е върнал в родината с голяма победа. При преговорите е успял да получи 3 млрд. евро повече.

Изглежда всички отчитат успехи в Брюксел, но в България фон са виковете "Оставка".

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама