Поглед назад: Основателят на първото българско взаимно училище

07:30, 21 юли 20 / Поглед назад 25 1439
Снимка: Уикипедия

На 21 юли се навършват 231 години от рождението на Васил Априлов. Останал е в историята като дарител и основател на първото българско светско взаимно училище. Той е и сред първите деятели, тръгнали по следите на българското народно творчество.

Роден е през 1789 година в Габрово. Едва на 11-годишна възраст той губи баща си и заживява в Москва при брат си Никофор, който е търговец. Завършва гимназия в Брашов, след това следва медицина във Виена.

По-късно двамата братя се местят в Одеса, която по онова време е била център на Западна Новорусия. Откриват фабрика за спиртни напитки, а през 1821 година изграждат фабрика за рафиниране на захар, както и голям магазин за хранителни стоки.

Година по-късно Васил Априлов подпомага готвещите се да преминат Дунава доброволци за Гръцкото въстание през 1921г.

Книгата на Юрий Венелин "Древните и сегашните българи" се оказва повратна за неговите възгледи. След 1831 година той се посвещана на просветното и културно издигане на българския народ.

През 1835 година с помощта на Николай Палузов, братята Константин и Димиър Мустакови, митрополит Иларион Макариополски и други българи в чужбина, открива в Габрото първото чисто българско взаимно училище - сега Априловска гимназия.

Снимка: Facebook/Национална Априловска гимназия 

Васил Априлов подпомага българското просветно движение със значителна финансова помощ, също така издава и няколко книги, с които се опитва да даде насока на възрожденското училищно дело - "Денница на новобългарското образование", "Допълнение към Денницата", "Мисли за сегашното българско учение".

През 1847 година за последен път посещава родния си град Габрово. На връщане за Одеса той умира в Галац от туберкулоза, която го е измъчвала дълги години.

Завещал е на габровската община значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното от него училище.

Васил Априлов е изиграл важна роля в развитието на българската наука. Чрез своята организаторска и посредническа работа той издирва в България свои сътрудници, които издирват старинни народни песни. Сред дописниците му са Неофит Рилски, Райно Попович, Анатолий Зографски и Захари Круша. С тяхно съдействие той пръв обнародва образци от среднокековни български монети.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!