Поглед назад: Основателят на първото българско взаимно училище

На 21 юли се навършват 233 години от рождението на Васил Априлов. Останал е в историята като дарител и основател на първото българско светско взаимно училище. Той е и сред първите деятели, тръгнали по следите на българското народно творчество.

Роден е през 1789 г. в Габрово. Едва на 11-годишна възраст той губи баща си и заживява в Москва при брат си Никофор, който е търговец. Завършва гимназия в Брашов, след това следва медицина във Виена.

По-късно двамата братя се местят в Одеса, която по онова време е била център на Западна Новорусия. Откриват фабрика за спиртни напитки, а през 1821 г. изграждат фабрика за рафиниране на захар, както и голям магазин за хранителни стоки.

Година по-късно Васил Априлов подпомага готвещите се да преминат Дунава доброволци за Гръцкото въстание през 1921 г.

Книгата на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“ се оказва повратна за неговите възгледи. След 1831 г. той се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ.

През 1835 г. с помощта на Николай Палузов, братята Константин и Димитър Мустаков, митрополит Иларион Макариополски и други българи в чужбина, открива в Габрото първото чисто българско взаимно училище - сега Априловска гимназия.

Снимка: Facebook/Национална Априловска гимназия 

Васил Априлов подпомага българското просветно движение със значителна финансова помощ, също така издава и няколко книги, с които се опитва да даде насока на възрожденското училищно дело - „Денница на новобългарското образование“, „Допълнение към Денницата“, „Мисли за сегашното българско учение“. 

През 1847 г. за последен път посещава родния си град Габрово. На връщане за Одеса той умира в Галац от туберкулоза, която го е измъчвала дълги години.

Завещал е на габровската община значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното от него училище.

Васил Априлов е изиграл важна роля в развитието на българската наука. Чрез своята организаторска и посредническа работа той издирва в България свои сътрудници, които издирват старинни народни песни. Сред дописниците му са Неофит Рилски, Райно Попович, Анатолий Зографски и Захари Круша. С тяхно съдействие той пръв обнародва образци от среднокековни български монети.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!