На 19 юли се навършват 106 години от рождението на Димитър Списаревски - героят, загинал при боен полет, по време на бомбардировките на София през Втората световна война, след като сваля американски бомбардировач B-24 чрез въздушен таран.
Роден е през 1916 г. в Добрич. Потомък е на котленски възрожденски род, а баща му и чичо му са офицери.
След Ньойския договор от 1919 г. Добрич и цяла Добруджа отново са анексирани от Румъния. Семейството им е експулсирано от румънска власт след публична проява на баща му срещу окупацията. Те се местят в Лом, а след това в Белоградчик. През 1932 г. се преместват в София, където бащата на Списаревски става данъчен инспектор.
Младият Димитър постъпва в елитната Втора мъжка гимназия, където се проявява мечтата му да стане летец. Докато е бил в 10. клас, заедно със свои съученици построяват безмоторен самолет. Списаревски е обичал спорта, бил е отличен гимнастик, плувец и футболист, като се е занимавал активно с борба и бокс. В периода 1933-35 г. е бил част от ПФК Левски София.
Димитър Списаревски тръгва по офицерския път на баща си и чичо си и се записва във Военното училище. Заради простъпка още преди да завърши първата година е изпратен да служи като редник в Ямбол в 6-и пехотен полк. За отлично поведение е произведен в кандидат-подофицер след няколко месеца и по лично ходатайство на командира на полка правата му на юнкер са възстановени.
Снимка: Уикипедия
Върнат е в училището и го завършва в 1938 г. в 57-и „Средногорски“ випуск. Тогава е обявен конкурс за летци и той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. Назначен е за летец през октомври 1936 г. През 1938 г. протупей-юнкерите от целите два випуска 57-и и 58-и „Родопски“ са изпратени за обучение като летци в Германия и Полша.
От април 1938 до юли 1939 г. се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен до Аугсбург. След това усъвършенства висшия пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм до Мюнхен. През 1939 г. завършва с отличен успех най-престижната изтребителната школа във Вернойхен до Берлин.
След пристигането си в България от юли 1939 г. Списаревски е включен в състава на ято изтребители П3Л24 „Ястреб“, като командир на строево крило във 2-ри армейски въздушен полк, дислоциран близо до турската граница. На тази длъжност остава до лятото на 1941 г. Лети със самолети Авиа 534 „Доган“. Усвоява управлението на първите доставени в България германски изтребители Месершмит Bf-109Е, наричани в България „Стрела“.
От края на март 1942 г. е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия. През 1942 г. е назначен за командир на ято в изтребителен полк. След това младият офицер Списаревски е назначен във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие. Той е с патриотични и антикомунистически убеждения. Участва в борбата срещу партизаните.
През лятото на 1943 г. Списаревски е командирован с още един български пилот, за да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея. Изпратен е край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия тактика на германската изтребителна авиация при въздушните боеве над Канала.
След завръщането си в България за кратко е зачислен на летище Карлово като ротен командир. Скоро след което е назначен в състава на 3/6 орляк, разположен на летище Божурище за отбрана на столицата. Орлякът води бойни действия срещу американските бомбардировачи, нападали три пъти София през ноември и декември 1943 г.
На 20 декември 1943 г. на височина от 8000 метра групировка от 150 американски бомбардировачи „Либърейтър“ B-24 „Liberator“ се насочва за поредната „терористична бомбардировка“ на София. Самолетите са 376-а тежка бомбардировъчна групировка на 15-а Въздушна армия на САЩ. Формацията се съпровожда от 50 двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 „Светкавица“) от 82-ра изтребителна група.
Снимка: Уикипедия
Българската ПВО вдига едва 36 машини срещу 200 противникови. Противникът е посрещнат от изтребители Bf-109, излетели от летище Божурище и изтребители „Девоатин“, излетели от летище Враждебна. Българският орляк 3/6 от летище Божурище има по списъчен състав 17 изтребителя тип Bf-109G-2. Задачата му е да завърже бой с противниковите изтребители. Орлякът от Враждебна – 2/6, има по списъчен състав 24 изтребителя „Девоатин“ D-520. Задачата му е да атакува бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.
Летците знаят, че трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата. Тактическите цели са постигнати, формацията е разстроена. В този бой артилерията на ПВО изстрелва 805 снаряда. В боя загива поручик Димитър Списаревски. Българските летци свалят 10 самолета – 3 бомбардировача и 7 изтребителя.
При нападението на американската авиация над София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, други 93 са ранени.
Списаревски загива само на 27 години в защита на мирното население на София. Преживе не успял да се ожени, само веднъж полита със своята приятелка от София - Фросия Каблешкова на учебния самолет Бюкер „Юнгман“ .
Той и героизмът на българските летци, са възпети от поетите като „Торпили от сърца“. Летецът печели не само признателността на софиянци, но тази и на целия български народ.
Посмъртно е произведен в чин капитан през 1944 г. и полковник през 2009 г. Кавалер е на ордена „За храброст“ (посмъртно) - висш български орден, даван в Княжество България, Царство България и Република България, най-почитаният български орден.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар