Ежегодно на 24 юни отбелязваме Еньовден. На същата дата Православната църква чества и рождението на св. Йоан Кръстител, като често обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Еньовден съвпада и с лятното слънцестоене, когато е най-дългият ден в годината, затова много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Според вярванията от Еньовден започва далечното начало на зимата, затова на този ден народът казва: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето „трепти и играе“, като всички видели го, ще бъдат здрави през цялата година.
По изгрев всеки трябва да се обърне с лице към небесното светило и през рамо да наблюдава сянката си. Ако цялата сянка се отразява, значи, че човекът ще бъде здрав през годината, а ако се очертае наполовина, това означава, че ще боледува.
Народът вярва още, че на Еньовден тревите и билките имат най-голяма лечебна сила, най-вече по изгрев. От набраните билки, между които винаги на първо място е еньовчето, жените правят венци, които връзват с червен конец. Окачват ги на различни места в дома, а през годината сушените билки лекуват – с тях се кадят болните, правят се чайове и отвари.
На Еньовден имен ден празнуват всички носещите имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.
Добави коментар