Поглед назад: Комунистическият лидер

13:30, 18 юни 20 / Поглед назад 25 1731
Снимка: Уикипедия

На 18 юни 1882 година в Ковачевци е роден Георги Димитров. Той е сред най-изявените комунистически лидери в света. Димитров е 32-ят министър-председател на България.

Георги Димитров е имал седем братя и сестри. Бил е на 4-годишна възраст, когато семейството му се преселва в София. Едва на 12 години той е принуден да започне работа като словослагател в печатницата на Никола Пиперов, където се отпечатва "Народни права" - органът на Либералната партия на Васил Радославов.

През 1902г. става член на БРСДП, която година по-късно се разцепва и Димитров се ориентира към тесните социалисти около Димитър Благоев. През 1909 година е избран за член на ЦК на партията.

Като активист на Общия работнически синдикален съюз ръководи стачката на пернишките миньори. На 4 юли същата година Георги Димитров е арестуван за първи път, като по този начин добива национална известност. През 1913 година е избран за депутат в 16-тото Народно събрание.

31-годишният Димитров е най-младият народен представител в царството. Остава в парламента цели 10 години. Депутатският имунитет го спасява от мобилизацията по време на Първата световна война. Той се възползва от служебния си достъп до войниците на Солунския фронт, където пропагандира антивоенни тези. С това си действие е осъден да лежи четири години в Софийския централен затвор.

Излиза от затвора през декември 1918г. През месец май 1919г. участва в конгреса на БРСДП, която се преименува на БКП и минава на Коминтерновски позиции. В края на годината е сред организаторите на транспортната стачка и на последвалата всеобща политическа стачка между 29 декември и 3 януари 1920г.

Включва се активно в дейността на Коминтерна и подкрепя болшевизацията на БКП. През 1923 година оглавява Септемврийското въстание заедно с Васил Коларов, а след неговия разгром бяга в Австрия през Югославия.

Като активист на Комунистическия интернационал извършва "конспиративна дейност" в Швейцария и Германия. Издига се до ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна.

1933 година е ключова в неговия живот. Тогава заедно с няколко други комунисти е обвинен от национал-социалистическото правителство на Нацистка Германия в организирането на подпалването на Райхстага.

Георги Димитров изнася разпалени речи по време на процеса в Лайпциг, където разобличава фашизма като идеология. В различни точки на Европа се организират протести срещу скалъпения политически процес. Майката на Димитров - Парашкева Досева, също се включва в протестите във Франция.

Димитров заедно с Тонев и Попов са осъдени на 9 месеца затвор, защото пребибават незаконно в Германия с фалшиви паспорти, но са оправдани по обвиненията в палеж и опит за преврат. Правителството на България отказва да ги приеме в родината им след излежаването на присъдата.

Георги Димитров заминава за СССР през 1934г., като на летището в Москва е посрещнат от големи тълпи и ръководители на Коминтерна, начело с Дмитрий Мануилски. 

Процесът в Лайпциг превръща Георги Димитров в символ за международното комунистическо движение и той става ръководител на Коминтерна през 1935 година, като запазва поста си до 1943г. 

След като се утвърждава начело на Коминтерна, Георги Димитров отстранява своите противници от ръководството на БКП в България. За тази цел там са изпратени трима лоялни функционери, свързани със съветската политическа полиция.

Снимка: Уикипедия

През 1937 година отношенията между Сталин и Георги Димитров охладняват сериозно. Сталин рязко критикува Димитров за неправилната пропагандна линия по отношение на започналата Голяма чистка. По време на чистките са арестувани и стотици български политически емигранти. Димитров участва лично в репресиите срещу свои отдавнашни съперници в БКП. Въпреки лоялността си към Сталин самият Димитров също е застрашен от Голямата чистка. По-късно става известно, че политическата полиция е планирала евентуален показен процес срещу ръководена от него международна „троцкистка мрежа“.

В Москва той ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия и е депутат в съветския парламент между 1937-45г.

След това той се завръща в България и оглавява комунистическата партия. На изборите Димитров е избран за народен представител, но западните съюзници не признават правителството за легитимно, което създава сериозен проблем за Съветския съюз в предстоящите преговори за сключване на мирен договор между България и съюзниците. 

През лятото на 1946 година Димитров е извикан в Москва, прекарва известно време в санаториума „Барвиха“ и приет от Сталин, който се противопоставя на оглавяването на българското правителство от комунист и развива идеята за замяна на БКП с „Трудова партия“ с по-широка социална база. Това така и не се случва. 

На 27 октомври БКП печели мнозинство на изборите за VI Велико Народно събрание и през ноември Димитров е избран за министър-председател. Според Сталин този ход е прибързан. Малко по-късно Димитров се премества да живее в двореца „Врана“, доскоро обитаван от изгоненото от страната царско семейство. 

Снимка: Уикипедия

Ликвидирането на парламентарната опозиция поставя началото на формалното налагане на тоталитарния режим в страната. През декември 1947 година е приета нова конституция по съветски образец, която получава името „Димитровска“.

След Петия конгрес здравето на Георги Димитров още повече се влошава и от януари 1949 година той почти не напуска стаята си, където приема висшите функционери на режима.

В края на февруари се оплаква от силни болки в корема и обездвижване на левия крак, диагнозата на лекарска комисия е гнойно възпаление на простатата, сърдечна слабост, напреднала цироза и захарен диабет.

На 6 март комисията решава той да бъде спешно транспортиран в Москва. На следващия ден пристига да го вземе специален самолет, а на борда му е съветският вицепремиер Лаврентий Берия, който настоява Димитров спешно да се срещне със Сталин.

Димитров прекарва два месеца в московската правителствена болница и въпреки съмненията за развитие на рак, състоянието му започва да се подобрява и той е прехвърлен в санаториума „Барвиха“. На 25 юни за кратко го посещава Сталин, с когото обсъждат главно здравословното състояние на Димитров. 

На 28 юни 1949 година Георги Димитров получава кръвоизлив в черния дроб в резултат на цирозата. Той умира в санаториума Барвиха на 2 юли сутринта.

Видни съветски медици поставят диагнозата “сърдечна недостатъчност II степен, чернодробна цироза, диабет, хроничен простатит“. Въпреки официалното медицинско заключение съществува хипотеза за политическо убийство на Димитров по указания на Йосиф Сталин. Изследвания на балсамираното тяло на Димитров през 90-те години показват увеличено съдържание на живак, което може да е в резултат на отравяне.

Култ към личността на Димитров

Култът към личността на Георги Димитров е типичен за тоталитарен лидер. Започва още по време на управлението му. Докато е премиер, Министерският съвет издава постановление, с което обединяват три села в селище, което именуват Димитровград.

В официалните вестници Димитров е представян като "мъдър и славен ръководител на партията", "вожд и учител", "любим син на народа". Политическата полиция се грижи срещу него да няма политически критики.

След смъртта си Георги Димитров е обявен от МС, БКП и Отечствения фронт за "любим вожд и учител на комунистическата партия и целия български народ", "строител на Народна република България" и "верен ученик на Ленин и Сталин".

В деня на смъртта му тялото на Димитров е изложено в Дома на профсъюзите, където през нощта до него остава почетната стража на Политбюро, начело със Сталин.

Правителството на България взима решение тялото му да бъде балсамирано и поставено в мавзолей. Тялото му е посрещнато тържествено в Русе и София, а между 7 и 9 юли е проведено всенародно поклонение пред парламента.

Ден по-късно е тялото е поставено в завършения мавзолей. През 1990г. е кремирано и погребано в протестантската част на Централните софийски гробища, а Мавзолеят е разрушен през 1999г.

6 населени места са именувани на Георги Димитров. В България са две - Димитровград и Димитрово (дн. Перник), град Димитровград в Русия, Димитровград в Сърбия, село Димитров в Армения и град Димитров в Украйна, който през 2016г. е преименуван на Мирноград.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!