Политическите инженери с тъмно минало и неясно бъдеще

14:00, 18 юни 20 / Политика 25 3045 Василена Йорданова
Снимка: CanstockPhoto

Месеци преди редовните парламентарни избори у нас се наблюдава сериозно раздвижване на политическата сцена. Освен познатите ни участници, на сцената излизат нови и нови играчи със заявка за участие във вота през март. Някои от тях за пръв път влизат в амплоато на политици, други използват момента да стартират чисто нови проекти - общото между тях е, че всеки от тях се стреми да се докаже като алтернатива на сегашното управление.

Колкото и еднаква да е целта им обаче новите политически инженери силно се различават един от друг, като на преден план изпъкват хазартният бос Васил Божков и проектът му Българско лято. Особеното в случая е, че срещу бизнесмена са повдигнати 18 обвинения за различни престъпления, а самият той в момента е в изгнание в Дубай.

Навлизането на бизнесмени в политиката не е новост и през годините се превърна в обичайна практика у нас и по света. Не са малко и случаите, в които до тази стъпка прибягват хора със съмнително или откровено криминално минало в опит да изчистят имиджа си или да увеличат властта си.

Има ли бъдеще политически проект, чийто лидер е сочен за един от най-големите престъпници в страната? Историята показва, че Васил Божков не е нито първият, нито най-богатият човек със сенчесто минало, който отправя поглед към политиката. Затова на прага на политическата му кариера решихме да проверим как са се развили и други подобни начинания, които предхождат Българско лято.

Кратката политическа кариера на Пабло Ескобар

Малко след като Божков обяви политическите си намерения, един от доскорошните му съдружници го сравни с Пабло Ескобар. Наричан Кралят на кокаина Ескобар и управляваният от него картел Меделин, контролират близо 80% от световната търговия с кокаин. В пика на дейността му неговото богатството надхвърля 30 млрд. долара, а в ръцете си държи политици, съдии и полицаи. Онези, които не може да изкуши със злато, получават олово. Фигурата му стои зад терористични нападения и хиляди убийства, осмелява се да обяви дори война на цяла държава.

Наред с това обаче най-богатият престъпник е почитан от бедните в Колумбия като герой и покровител. Той строи пътища, къщи за бездомни, училища в бедните квартали, финансира местни футболни отбори.

През 1982 Пабло Ескобар става член на Конгреса на Колумбия като член на Колумбийската либерална партия и дори обмисля да се кандидатира за президент. Плановете му обаче са осуетени от правосъдиния министър Родриго Бонила, който започва кампания срещу „мръсните кокаинови пари“ на Ескобар. В резултат на нея, през януари 1984 г. Ескобар е изключен от Конгреса и това слага край на политическата му кариера. Действията на Бонила обаче не остават без последствия и три месеца по-късно е разстрелян в северната част на Богота.

Джиджи Бекали - от овчар до милионер

Политическата кариера на румънския бизнесмен и собственик на футболния Стяуа (Букурещ) Джеордже (Джиджи) Бекали е доста по-продължителна. Започнал като овчар по времето на Чаушеско, след свалянето на режима Бекали се насочва към инвестиции в недвижими и имоти и бързо натрупва милиони и се превръща в един от най-богатите румънци.

В края на 90-те години на миналия век Бекали влиза в управителния съвет на Стяуа и за няколко години успява да придобие 51% от акциите на клуба. Година по-късно той прави опит да влезе в политиката, но е атакуван от данъчните заради неизплатени дългове към държавата на стойност 11, 5 млн. евро. След като продава фиктивно акциите си на току-що създадения спортен клуб Стяуа, който няма нищо общо с ФК Стяуа и след продължителни спорове дълговете му са отменени. Това дава възможност на Бекали да оглави партията Ново поколение и да участва в президентските избори, на които получава 1,77% от гласовете.

През 2009 г. Бекали печели място в Европейския парламент като част от листата на партия Велика Румъния и е евродепутат до декември 2012 г. Член е на румънския парламент от декември 2012 г. до май 2013г. ,когато е осъден на три години и половина затвор за корупционни замени на парцели с военното министерство, ощетили държавата с около 900 000 долара, както и заради уреждане на мачове.

През 2015 г. е предсрочно освободен от затвора след като изтърпява зад решетките една трета от присъдата си. В затвора Бекали написа две книги и започна трета, заради което получи намаляване на присъдата. 

Братовчедът на Джиджи - Джовани, е близък приятел на самия Божков. Миналата година той заяви, че ще помогне на Божков да извади Левски” от проблемите, в които е изпаднал в последните три-четири години. В началото на месеца се появиха публикации, че българският бизнесмен е отседнал именно в апартамент на Джовани Бекали в Дубай.

Балканският тигър Аркан

И още един пример от Балканите - Желко Ражнатович. Популярен с прозвището Аркан”, той създава сръбска доброволческа гвардия, по-известна като Тигрите”, която по време на войните в Югославия е отговорна за множество убийства, изнасилвания, мъчения, грабежи, контрабанда и всякаква престъпност във военните зони.

Аркан бе обвинен за престъпления срещу човечеството от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия преди смъртта си, но след убийството му делото е прекратено.

Смята се, че самият той е замесен в избухването на конфликта в Босна и Херцеговина, тъй като той предвожда агитката на футболния отбор Цървена Звезда преди срещата с Динамо на 13 май 1990 г. Двубоят остава в историята като „Мача на омразата“ заради боевете между запалянковците, които запалват искрата на кофликта в Югославия.

Още преди това обаче Ражнатович се нарежда със списъка на най-издирваните престъпници на Интерпол, като неведнъж попада в затвора.

Аркан влиза в политиката по време на изборите в края на 1992г., когато като лидер на група граждани от Косово печели пет мандата в сръбската Скупщина. Преди извънредните избори през 1993 г. основава Партия на сръбското единство, но тя остава извън парламента. Въпреки това през следваите години Аркан поддържа добри отношения с властите.

През 1998 г. се отказва от политиката и се отдава на бизнеса, като е смятан за един от най-богатите сърби. Две години по-късно, през 2000 г., Ражнатович е убит в Белград.

Индийският дон Муктар Ансари

И докато в останалата част от света навлизането на хора с криминално минало в политиката е по-рядко явление, то в Индия нещата не стоят точно така. След последните парламентарни избори се оказа, че 43% от новите депутати са подсъдими по различни криминални дела, като една четвърт от тях са обвинени за изнасилване, убийство или опит за убийство.

Типичен пример за това е Муктар Ансари - бос от северния индийски щат Утар-Прадеш, който пет последователни пъти е избиран за член на местния парламент, въпреки че има над 40 криминални регистрации и е арестуван по обвинения в убийство.

През 70-те години на миналия век Ансари става част от една от организираните банди, които се опитват да спечелят правителствени проекти за развитие в региона, а после създава своя банда, която има влияние в сфери като добив на въглища, железопътно строителство, обезвреждане на скрап, благоустройство и бизнес с алкохол. Освен това се занимава с рекет, изнудване и отвличания.

Влиза в политиката в средата на 90-те години, а през 2007 г. се присъединява към партията Бахуджан Самадж като обяснява, че обвиненията срещу него са скалъпени и обещава да се въздържа от участие във всякакви криминални дейности. Пред обществото лидерът на партията сравнява Ансари като Робин Худ и го представя като месия на бедните.

След серия от обвинения в убийства през 2010 г. е изхвърлен от партията. Отхвърлен и от другите партии Ансари създава свой политически проект, с който през 2014 г. печели мандат в местния парламент. През 2017 г. обаче решава да се върне отново в Бахуджан Самадж и печели за пети път място в местния парламент.

Ансари бе основният заподозрян за убийството на лидера на политика Кришнанад Рай през 2005 г. , но в средата на миналата година бе оправдан по делото заради противоречиви свидетелски показния и доказателства.

Стремежът към власт е основен човешки принцип. Смесването на криминалния и политическия свят несъмнено води до промяна в правилата на играта, защото на политическият терен навлизат несистемни играчи, които налагат нови норми на поведение и отношения. Доколко такива проекти имат бъдеще и могат да се наложат на политическата сцена зависи и от конкретната среда - на места това не е проблем, на други обаче те срещат сериозни трудности.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!