Поглед назад: Многоликият модернист

08:00, 15 юни 20 / Поглед назад 25 2047
Снимка: Уикипедия

На 15 юни през 1872 година във Варна е роден писателят Антон Страшимиров - един от първите модернисти в родната литература.

Животът му никак не е лек. Баща му е зидар, а малкият Антон е принуден на едва 13-годишна възраст да започне  работа. В началото помага в брането на тютюн, слугува в кръчми, опитва да работи като бояджия. Въпреки тежкия труд, който полага, Страшимиров не изоставя образованието си. Учи в Земеделското училище в Садово, което така и не завършва, но го напуска с впечатляващи знания.

Успява да започне работа като начален учител в различни села по Черноморието. В Бургас се включва в редактирането на вестник "Глас от Изток". Покрай работата си се увлича в народническия социализъм и започва да се вълнува от политиката.

През 1895 година заминава за Швейцария. В Берн се запознава със западната литература и философия, слуша лекции по литература и география. След като се връща в родината си започва работа като гимназиален учител във Видин, а по-късно и в Казанлък. Там се спречква с кмета на града и бива уволнен, получава и забрана да преподава.

Снимка: Уикипедия

Взима активно участие в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански. Делегат е на Седмия и Осмия македонски конгрес. Редактира вестник "Реформи", който е орган на Върховния македоно-одрински комитет. По-късно издава и списание "Културно единство" в Солун. При разкола във Върховния комитет застава зад Христо Станишев и Тома Карайовов, като пише в официалния орган на ВМОРО "Дело". През 1901 година издава списанието "Наш живот".

През 1902 годинае избран за депутат в 12-тото Народно събрание от групата на Демократическата партия, която по-късно става Радикалдемократическа партия. През 1907 година е арестуван с обвинение за съучастие в убийството на задграничните представители на ВМОРО в София Иван Гарванов и Борис Сарафов. Освободен е не след дълго. През 1911 година е депутат в 5-тото Велико народно събрание.

Участва в Балканската война като редник. През Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудничи на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. През 1921г.  редактира списание „Наши дни“, което отразява културния живот в България. Година по-късно създава и редактира „Българска общодостъпна библиотека“.

След Септемврийското въстание през 1923г. пише знаменития позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал...".

През 1924 година е един от редакторите в списанието „Пламък“, в който главен редактор е Гео Милев. Задържа се в него само няколко броя, след което напуска, предвиждайки, че списанието ще бъде спряно заради острия тон на Милев срещу правителството. Продължава да работи във вестниците "Звезда" и "Новини", а през 1926 е редактор на "Ведрина".

Снимка: Уикипедия

След идването на нацистите на власт в Германия, Антон Страшимиров е сред създателите на Комитет за защита на евреите. Редица български вестници излизат с материали срещу този комитет, а на 3 юли 1933 година е осуетено събрание, на което Страшимиров е трябвало да бъде лектор.

След смъртта на съпругата му Стефка, здравето на Антон Страшимиров се влошава. Заминава за сърдечна операция във Виена, където на 7 декември 1937г. умира на 65-годишна възраст. Тялото му е върнато в София, където е погребан.

Страшимиров винаги се е отнасял с уважение и почит към жените. В първата си повест "Щастието на един век" той възхвалява добродетелите на българката, която е оприличена като пазителка на традициите.

Безспорен връх в творчеството му остава романът "Хоро". На фона на погрома от потушаването на Септемврийското въстание от 1923-та, Антон Страшимиров прави унищожителна дисекция на разпада на българското общество.

Страшимиров остава в историята като една от най-колоритните и нестандартни фигури в българската литература. Той е бунтар, новатор, антифашист и антимонархист. Бунтарството на Страшимиров е изразено и в недовършения роман „Роби“, където действителни лица и епизоди от македонското движение се въвличат в развитието на действието.

1 коментар
Димитър Койчев 07:51, 17 юни 20

Винаги, когато се цитира Антон страшимиров, се дава следното изречение: "Клаха народа, както и турчин не го е клал...". Но това е половината истина, скалъпена от червените пропагандисти, защото писателят охулва и избягалите зад граница след погрома на метежа Димитров, Коларов и Генов!
Да, писателят е дълбоко развълнуван от трагедията, сполетяла страната ни с щедрата "помощ" на СССР и тъжи за жертвите и от двете страни. През ноември 1923 г. Страшимиров издава апел, с който цели събирането на средства за подпомагане на жертвите от септемврийския метеж. В него присъства и следното изречение: "Нито тези, които подгавриха надеждите на работните маси и забегнаха, нито онези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, - нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима".
А целият апел, публикуван във вестник "Лъч" на 12 ноември 1923 г. изглежда по следния начин: "ДО БЪЛГ. УЧИТ. СЪЮЗ, ДО Д-ВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ В СОФИЯ И ДО ДОМА НА ИЗКУСТВАТА ВЪВ ВАРНА

Не бива да останем безучастни пред страшното бедствие от току-що потушената гражданска война в страната. Стоят безпомощни - хулени и гонени често от най-близките си - хиляди семейства на избити и арестувани. Нито тези, които подгавриха надеждите на работните маси и забегнаха, нито онези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, - нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима.

Да се конструират комитети с двояка задача: 1/ да се установи числото на озлочестените по селища (истината се забулва и досега, очевидно тя е ужасна, та има уплаха от чудовищността на деянията и страха от потресената обществена съвест) и 2/ да се пристъпи към събиране на средства чрез утра и вечери, театра, кинемо-спектакли, концерти, худож. изложби, литературни сборници и книжовни лотарии.

За една книжовна лотария оставям в разположение библиотеката си и своите издания - книги за 75 000 лв.

С почит: А. СТРАШИМИРОВ

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!