Поглед назад: 99 години от смъртта на един от най-противоречивите политици

На 14 юни 1923 г. е убит Александър Стамболийски. Един от най-противоречивите български политици и министър-председатели. Като такъв той подписва Ньойския договор, след което счупва писалката.

Той е роден на 1 март 1879 г. в пазарджишкото село Славовица. Завършва Лозаро-винарското училище в Плевен, където му преподава Янко Забунов. Именно той успява да запали у Стамболийски искрата на политиката. През 1899 г. го кани на учредителния конгрес на БЗНС. Александър Стамболийски решава, че за него е по-важно да продължи с образованието си в Европа. През следващите години учи философия в Хале и агрономия в Мюнхен, но се разболява от туберкулоза и се връща в България.

В родината си Стамболийски започва да се занимава активно с политика. През 1908 г. е избран за народен представител от БЗНС. Успява да се наложи като истински дилер на БЗНС и под негово влияние съюзът става политическа организация. Под въздействието на Стамболийски БЗНС провъзгласява лозунга за самостоятелна селска власт, която трябва да се бори в защита на „общоселските интереси“.

Снимка: Уикипедия

Той е депутат в 14-тото и 16-тото Народно събрание, както и в 5-тото Велико народно събрание. 

Според него политическата власт в държавата трябва да бъде в ръцете на селското съсловие, защото държавата се развива благодарение на неговия труд. Той е категоричен, че по този начин ще се осигури народовластие и ще доведе до отмиране на буржоазните партии.

Александър Стамболийски остро се обявява против промените в Търновската конституция през 1911 г. През 1915 г. след скандал при среща с Фердинанд, на която категорично осъжда плана на монарха за включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили, Стамболийски е отстранен и осъден на доживотен затвор.

Три години по-късно го освобождават от затвора, за да го изпратят на фронта със задачата да успокои надигналото се недоволство срещу властта и войниците. Стамболийски вижда добра възможност чрез разбунтувалата се маса да се добере до властта и затова ги окуражава. Така той застава начело на създадената Радомирска република. Бунтът е неуспешен и той е принуден да се укрие. В края на 1918 г. Стамболийски е амнистиран и се завръща на политическата сцена.

Броени седмици по-късно, през януари 1919 г. Стамболийски влиза във властта, първоначално като част от коалиционното правителство на Теодор Тодоров, а вследствие на оттеглянето на Тодоров, и като министър- председател. Така именно на него се пада жестоката задача на 27 ноември 1919 г. да подпише пагубния за страната Ньойски договор.

Подписването на Ньойския договор, снимка: Уикипедия

Крахът на Първата световна война бележи началото на една от най-тежките криза за България. На фронта са загинали близо 105 000 души, а двойно повече са ранените. Икономиката е разбита, наложени са й тежки репарации. Изгубена е и изключително важната територия на Беломорска Тракия. Във външнополитически план държавата е в пълна изолация, без подкрепа от която и да е Велика сила, заобиколена от по- добре въоръжени от нея агресивни съседи. Българската армия също е свита до 33 000 души.

Не са изненадващи резултатите от проведените парламентарни избори през май 1920 г., когато правителството е съставено само от представители на БЗНС.

С действията си земеделците показват, че БЗНС защитавата единствено интересите на селското съсловие, което е в пълен разрив с принципа на представителната демокрация. Кабинетът му успява да проведе няколко ключови реформи. Аграрната реформа цели да оземли част от пристигналите след края на войната в страната български бежанци. С нея се забранява притежанието на поземлен имот над 300 декара, като едрите собственици губят имуществото си. Макар тази реформа да е с привидно добронамерени цели, с времето тя става предпоставка за развитието на голяма корупция сред чиновническия апарат.

Въвежда се трудова повинност, поради наложеното ликвидиране на армията, опростява се също и правописът. На практика е наложена земеделска диктатура, крепена от т. нар. Оранжева гвардия, комбинирана с авторитарно управление.

БЗНС продължава да е насочена главно към подпомагането на селското българско население, като започва да потиска градското население, интелигенцията и военните. Репресиите срещу тях превръщат Стамболийски в общ противник на всички останали политически партии, включително и комунистите.

През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за двете национални катастрофи. На него привържениците на БЗНС и БКП с голямо мнозинство налагат осъждането на част от политическия и военен елит на България по време на войните 1913 – 1918 г.

По-късно се провеждат политически репресии както срещу БКП, така и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е т.нар. Оранжева гвардия – леко въоръжени отряди селяни, верни на БЗНС и Стамболийски. 

Стамболийски успява да си създаде врагове и със своята външна политика. Той изцяло пренебрегва българите в Македония и  тежката им съдба, откакто са под властта на сърби и гърци.  За да се сближи с Кралството на сърби, хървати и словенци, вождът на БЗНС се задължава да ликвидира ВМРО, прибавяйки по този начин още един враг в списъка си.

На изборите през 1923 г. БЗНС печели пълно мнозинство заради промяна в избирателната система. Така Стамболийски се чувства по-силен от всякога. Засилва се терорът над всички извън селското съсловие. Става ясно, че Стамболийски цели да установи власт, доближаваща се до тоталитарност. Докато той ликува своята победа, неговите врагове се обединяват и на 9 юни 1923 г. е извършен военен преврат срещу правителството на Стамболийски. Организиран е от Военния съюз, подкрепен от буржоазните партии и царя. Оранжевата гвардия бива бързо обезоръжена. БКП заема позиция на неутралитет. По време на преврата Стамболийски е в родното си село Славовица и не успява да реагира адекватно.

На 10 юни военният министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде заловен и убит и той заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето му вече се ръководи от полковник Славейко Василев. Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак.

Отведен е във вилата си в село Славовица, където бива подложен на нечовешки изтезания, а след това и убит от дейци на ВМРО.

Къща музей „Ал. Стамболийски“

В знак на признателност към делото на Стамболийски през 1958 г. е създаден музей „Ал. Стамболийски“, включващ родната му къща, вила музей и паметник костница. През 1968 г. трите обекта са обявени за Исторически паметници на културата от национално значение.

Вилата на Стамболийски, снимка: Уикипедия

Върху една от стените на вилата и до днес стои надписа „Ст. 1923 г.“, който Стамболийски написва със собствената си кръв в последните часове от живота си.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!