Поглед назад: Нежният лирик

08:00, 06 юни 20 / Поглед назад 25 2862
Снимка: Уикипедия

На 6 юни през 1999 година в София умира един от най-нежните български лирици - поетът Дамян Дамянов.

Макар и неподвижен от ранно детство и с трудно разбираем говор, Дамянов успява да докосне чрез поезията си малки и големи. В белия лист той търси своето спасение. Творчеството му е огледало на самия него.

Роден е на 18 януари 1935 година в Сливен. Завършва гимназия в родния си град.

"Тук, в Сливен, през 1947 г. написах първото си стихотворение, струва ми се за пролетта. Като пионер в „Дом Септемврийче”, се запознах с поета Радой Ралин, когото винаги ще уважавам като пръв мой учител в поезията. Като ученик в гимназията отпечатах първото си стихотворение в „Сливенско дело” (1949 г.). За литературния кръжок „Фадеев” пазя най-съкровени спомени", пише Дамянов в своя автобиография, написана през 1958 година, която и до днес се пази в библиотека "Зора" в Сливен.

През 1961 година завършва българска фиология в Софийския университет. Тогава започва да работи като литературен консултан във вестник "Народна младеж". По-късно става редактор в отдел "Поезия" на списание "Пламък".

Снимка: Уикипедия

"Винаги съм обичал литературата и тя беше любимия ми предмет в училище. Хубави спомени имам от гимназията и преподавателите в нея. Само с математиката не беше така. Преподавателят ми Иван Герасков, който не знам защо не обичаше стиховете, винаги казваше: От поетите хора не стават!  Сега живея в София и уча задочно литература. От 4 години членувам в кабинета на младия литератор при Съюза на писателите", пише още Дамянов в автобиографията си.

През 1958 година започват да се отпечатват собствените му стихосбирки, които наброяват цели 38. Голяма част от тях са преиздавани по няколко пъти.

Голямо негово постижение е излязлата през 1963 г. книга "Пусть окно распахнется" в превод на руски език от М. Кудинов.

Дамян Дамянов е женен за поетесата Надежда Захариева, от която има двама сина. 

Поетът е удостоен със званието "Народен деятел на културата", лауреат е на Димитровска награда. През 1998 година получава наградата "Иван Вазов" за цялостно творчество.

 

ЛЮБОВ

Каква магия си, каква!

С какво необяснимо чудо

владееш цялото това

човечество? Върховна лудост

или върховна мъдрост си,

щом в своя порив, в свойта жажда

ти можеш да го покосиш,

тъй както можеш да го раждаш?

Чрез тебе съществува то.

Чрез теб родено, с теб умира.

Чрез теб душата му - листо

се носи тъжно из всемира.

И този цял всемир тъй тих,

и туй листо, и този вятър

ведно събрани - туй си ти!

Да, ти, едничката, която

си вред и всякаква - кълбо

от грешна плът и дух безплътен.

Чрез теб, безсмъртнице Любов,

дори смъртта е миг безсмъртен.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!