Поглед назад: Пътят към безсмъртието

08:00, 02 юни 20 / Поглед назад 25 1112
Снимка: Уикипедия

Всяка година на 2 юни прекланяме глава пред паметта и геройството на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Точно в 12:00 часа из цялата страна звучат сирени.

За първи път се отдава почит на Ботев на тази дата през 1901 година, когато негови четници и съратници се събират на връх Околчица.

Именно на връх Околчица на 2 юни 1876 година се разиграва последната битка на Ботевата чета, която дни преди това слиза на козлодуйския бряг с парахода "Радецки".

Четата на Ботев е сред най-известните в българската история. Тя се сформира в Румъния през април 1876 година и се състои от около 200 души.

Няколко месеца по-рано, през есента на 1875 година, Гюргевският революционен комитет взима решение за подготовка и избухване на въоръжено въстание в България. Определят се няколко окръга, като Врачанският е определен за Трети революционен окръг.

В него настъпват редица затруднения, като дори закупеното оръжие не успява да достигне до бунтовниците. Ръководителите взимат решение да организират чета, която да достави оръжията и да помогне на въстаналите българи в района.

Преждевременното избухване на Априлското въстание обърква още повече плановете и се налагат за по-бързи действия. Старите войводи отказват да оглавят четата и с тази задача се заема Христо Ботев, който трябва да се състезава с времето и да събере достатъчно хора и да закупи нужното оръжие. Средствата са осигурени от родолюбиви българи и от Българското човеколюбиво настоятелство.

Ботевата чета на Радецки, снимка: Уикипедия

Липсата на време води до липса и на военна подготовка. В четата освен легионери влизат и ентусиасти, които никога не са хващали оръжие, пише "Българска история". Един от тях е самият Ботев и затова избират за военен ръководител поручик Никола Войвонски, а за байрактар Никола Симов.

На 16 май четниците се качват на австрийския параход "Радецки", като се представят за градинари, пътуващи за Сърбия. Четата превзема управлението на кораба и принуждава капитанът да спре на козлодуйския бряг.

Все пак ден по-късно четниците слизат на възпетия козлодуйски бряг и развяват гордото знамето, ушито от Петрана Обретенова, дъщеря на баба Тонка. Те целуват българската земя и се насочват към Козлодуй, където си набавят няколко коня за войводата и приближените му, както и осем коли за ипровизирания обоз. До вечерта четата успява да стигне до село Бутан.

Снимка: Уикипедия

Именно тук използват колите, за да направят мост и да преминат през река Огоста, която по онова време е била пълноводна. Четниците продължават похода си и на пътя Рахово-Враца прекъсват телеграфната връзка.

През нощта вземат мерки за охрана и подсигуряват движението в походен ред, като четата се води от авангард от 30-40 души, а главните сили се движат в две колони от двете страни на обоза, за да имат готовност за водене на внезапен бой. Така успяват да отблъснат няколко групи черкези, които откриват огън по нея.

След като преминават край село Алтимир, към полунощ въстаниците влизат в село Борован, където очакват към тях да се присъединят още 400 въстаници. Разочарованието е голямо, когато това прави само един човек.

На следващия ден четата е нападната край Милин камък от черкези и башибозук, подкрепен от редовна турска военна част. Въпреки че очакваната помощ от Враца не е дошла, четниците успяват да отбият атаката с цената на 30 ранени, убити и изчезнали, сред които и знаменосецът Никола Симов, който загива. Губят и всичките си коне. Димитър Стефанов поема задължението да носи знамето.

На 19 май турските власти решават да вземат мерки и да подсигурят Враца, защото се очаква четата да влезе в града. Това дава възможност за кратък отдих на четниците. На следващия ден избухва нов бой, който е много по-жесток от този при Милин камък. Неприятелят е два пъти по-многоброен, а освен това българите ги мори и сериозна жажда.

Въпреки всичките липси, водените от Ботев юнаци проявяват изключителна храброст и не позволят на врага да превземе върховете Вола, Купена и Околчица. Точно в момент, когато сражението затихва, настъпва жестокият миг, в който на 20 май 1876 година пада убит Христо Ботев.

И днес историците спорят по обстоятелствата, при които Ботев загива. Традиционната теза е, че войводата бива прострелян в челото от неприятел, промъкнал се в тила на четата. Обсъжда се твърдението, че убийството на поета е от член на щаба на четата.

След убийството на Ботев за войвода е избран Никола Войвонски. Изгубила своя водач, четата се разделя на няколко групи, за да се оттегли в Балкана. След няколко дни на битки загиват 94 четници, 26 са били заточени, 2 умират в затворите, а едва 76 успяват да доживеят свободата на България.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!