Недялка Христова е на 42 години от Ахелой. Тя е главен готвач, с над 10 годишен опит в професията. Готвила е за Стивън Сегал. Мечтае да има собствена пекарна, но преди всичко иска да готви заедно с шеф Виктор Ангелов.
Недялка се раздели завинаги с мечтата си да спечели голямата награда в третия сезон на оспорваното кулинарно състезание Hell’s Kitchen България. Ето какво сподели тя пред TOPNOVINI.BG, след като напусна предаването.
Какво те накара да участваш в Hell’s Kitchen България?
Исках да изпитам себе си, но това е и моят "подарък" за всички мои приятели и
колеги, които искаха да видят "онзи ураган" и на екрана в Кухнята на ада. Това, което не се разбра е, че това е и моят символичен подарък за хората, за които работя.
Кой беше най-хубавият ти момент в предаването, който никога няма да забравиш? А най-лошият?
Имах много хубави моменти в шоуто. "Седем звездният" омлет от щраусово яйце, "Салатата за историята", "Палачинката за музея", "Перфекният" кокосов кейк с манго, "Тартарът от сьомга", с който се състезавах за спечелване на черната куртка и още много други. Но най-важното е срещата с невероятния човек и професионалист Виктор Ангелов, както и с всички участници, които може би в реалния живот нямаше да срещна.
А най-лошият момент беше в самото начало – денят, в който шеф Ангелов ни "награди" с оранжеви престилки. Това за мен беше най-звучния шамар, който съм получавала.
Имало ли е момент, в който ти се е искало сам да си тръгнеш от формата? Защо?
Този момент е същия, за който споменах ("наградата" с оранжеви престилки). В този ден исках да се отвори земята и да изчезна. Прибрах се в общежитието и много мислех. Къде и с какво бъркам?! Но успях да се събера и реших, че ни се дава втори шанс и не трябва да го пропилявам.
Снимка: Hell’s Kitchen България
С кое ястие, което приготви за шеф Ангелов, се гордееш най-много?
Всяко нещо, което съм приготвила в предаването - във всяко съм оставяла частица от сърцето си, затова всяко ми е скъпо. Няма как да избера едно ястие пред друго - всички са като мои деца и няма как да предпочета само едно.
Най-ценното, което научи от участието си във формата?
Да бъдеш себе си! Да отстояваш своите принципи! Няма нищо по-хубаво от това да бъдеш истински. Знам че това няма да се хареса на много хора, но това съм аз и знаете ли, не искам да се харесам на всички.
Кой от готвачите, които останаха в състезанието, смяташ че трябва да спечели Hell’s Kitchen България?
Смятам, че всеки един е победител. Но кой ще е фактическият победител ще реши шеф Ангелов. Стискам палци на всички и нека най-добрият победи.
Какво не ти достигна, за да си победителя в Hell’s Kitchen?
Ще прозвучи гръмко и нереално, но аз не влязох за тези "заветни" 100 000 лв. Те не бяха моята цел. Исках да изпитам себе си. Имаше обаче неща, които останаха "скрити" от Вас, зрителите, и едно от тези неща ме накара в даден момент да "обърна" страницата. Трябваше или да изляза с подвита опашка или да докажа, че не трябва да бъда подценявана. И предпочетох второто. Минала съм през какво ли не, трябваше да мина и през това. И фактът, че стигнах до 5-тото място го показва. Макар да съм от хората, които не обичат да се оправдават, в този случай напрежението и изолацията си изиграха своята роля и ме "препънаха" на финалната права.
Снимка: Hell’s Kitchen България
Какво щеше да направиш с наградата?
Наистина не влязох за тази награда. Моята цел беше друга. Исках да изпитам себе си, исках да видя "червен финал". Но ако бях спечелила първо бих дала доста голяма част от наградата за благотворителност. Правя го сега, щях да го направя и тогава.
Какво ще правиш сега? Ще отвориш ли собствена пекарна?
Първо ще отделя време за семейството си, приятелите си. Ще отида да видя човека, който ме научи да бъда себе си и да вярвам в себе си - това е моята баба. Тя се намира в едно китно селце - село Дъбене, в полите на Стара планина. Това е и мястото, което ме зарежда с най-много положителна енергия. Макар че, излизайки от Кухнята на Ада се озовах в друг ад - този на COVID-19. Но аз съм позитивен човек и вярвам, че след лошото винаги идва ред на хубавото. Така е в живота. Няма нищо случайно, всичко ни се случва с някаква причина.
В личен план имам няколко идеи, които ще осъществя веднага, а за други ще ми трябва малко време, но съм убедена, че и те ще се случат - въпросната пекарна е едно от тях. Както обичам да казвам "Kогато има желание се намира начин, когато няма желание се търсят оправдания".
Каква е рецептата на успеха?
ЛЮБОВ!!! Всичко, което се прави с любов рано или късно се случва. Когато човек иска нещо силно и прави всичко възможно, за да го постигне, нещата се случват... Стига да не е на всяка цена. Аз вярвам в това.
Добави коментар