Въпреки прекъсването на традиционните контакти с публиката, музейните специалисти продължават да извършват своята дейност при спазване на противоепидемиологичните мерки.
Настоящата ситуация се използва активно за дигитализиране на артефактите, но определении трудности не липсват, особено във връзка с бъдещия археологически сезон. Един от основните въпроси след приключване на карантината е как да възстановим музейното дело в България.
По темата TOPNOVINI.BG потърси Вера Бонева – председател на сдружение „Институт за приложна музеология“ и професор по История на България и Музеология.
Какви трудности срещат музейните специалисти в момента?
Музеите бяха първите публични институции, които затвориха врати за посетители след обявяването на извънредното положение. Това не доведе до прекратяване на дейността им, тъй като музеите и художествените галерии по Закона за културното наследство имат и други специфични задължения – описване и анализ на културните ценности, които управляват; създаване на бази от данни за фондовете; реставрация и консервация; научноизследователска дейност; грижа за сградния фонд, който включва много старинни и значими от културно-историческа гледна точка сгради; грижа за археологически и исторически резервати и др.
„Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2019”, Снимка: БГНЕС
Описаните дейности продължават и се осъществяват с необходимата отговорност и компетентност. При тях също срещаме пречка, защото на работните места трябва да се спазват мерките за дистанция и дезинфекция, което в някои музеи наложи част от служителите да работят от вкъщи. Определени трудности има и във връзка с подготовка на бъдещия археологически сезон, който обикновено започва още в края на м. май с теренни обхождания. Те трудно ще се случат при настоящите ограничения, затова колегите археолози работят основно върху фондовете си и върху дейности за дигитално експониране на културно съдържание в интернет.
Основна пречка в работата на музеите е забраната за посещения от страна на граждани и гости на съответните населени места. Това води до прекъсване на традиционните контакти с публиките. Типичната ни събитийност също е прекратена – представяне на книги и филми, временни изложби, срещи с учени и творци. Практически са сведени до символичен минимум образователните програми, които по договор между Министерството на културата и Министерството на образованието и науката през последните години провеждаме особено интензивно.
Колко загуби отчитат музеите в страната ни след обявяване на извънредно положение?
Трябва да подчертаем, че държавата и общините изпълняват задълженията си по съответните бюджетни рамки и осигуряват средства за заплати и минимални средства за издръжка на музеите и галериите, намиращи се в тяхното ведомство. Със специално писмо още в началото на извънредното положение министърът на културата пое този ангажимент. Особеност при финансирането на сектора е включването на собствени приходи в годишния бюджет. При някои институции това перо достига до 30% от приходната част.
Снимка: Pixabay
За съжаление, след спирането на посетителския поток, тези приходи спряха. С тях се ограничава до минимум възможността за субсидиране на събития, на издания, както и на други присъщи дейности. Някои от музеите и галериите ще изпитат трудности по финансово осигуряване на издръжката си – сметки за ток, парно вода, данъчни задължения и др.
Като „загуба“ може да се квалифицират и пречките в изпълнението на определени проекти за теренна работа в други населени места или трансгранични. Подобни проекти имат музеите в Русе, Кюстендил, Добрич, Силистра. Международните екипи в момента могат да работят само с материалите, които са събрали преди затварянето на границите. За археологическите проучвания и етнографските експедиции, които на практика са спрени като теренна работа.
Оказва ли държавата финансова подкрепа, докато ограничителните мерки действат? Каква?
Държавата изпълнява бюджетите, чрез които се изплащат заплатите и осигуровките на работещите специалисти, както и възнагражденията на тези, които са в платен отпуск. Имаме писмена гаранция от министър Банов, че държавната субсидия през настоящата година ще бъде платена в пълен размер. Обявиха се и няколко сесии от Министерството на културата за кандидатстване по проекти за опазване и популяризиране на културното наследство.
Проблемът е, че някои от дейностите по тези проекти предполагат теренна работа, строително-монтажни дейности и др., които не могат да се изпълняват в условията на извънредно положение. В профилираните мерки на държавата, насочени към културата, няма специални такива за музеите и галериите. Ние очаквахме евентуална целева подкрепа на дейностите по запазване на работни места, които са пряко свързани с работата с публиките – информатори, екскурзоводи, музейни педагози.
Снимка: Pixabay
Това би създало на колегията усещане за равнопоставеност със сценичните изкуства и с независимите творци, които получават директна подкрепа от Министерството на културата в този труден момент. Възможна мярка в споменатата насока, която би имала и силен образователен ефект, е раздаването на ваучери за посещения на музеи и галерии на всички българските ученици и студенти с ангажимент за организиране на съответните посещения до края на годината по ред отговарящ на ограничителните изисквания.
Обучаващите се в България в момента са около 500 000. Един ваучер за по 10 лв. за всеки един ученик и студент би струвал на бюджета общо 5 млн. лв. – около 1/3 от финансовите загуби, които ще претърпят българските институции на паметта в рамките на годината. А би имал изключително въздействен образователен и културен ефект.
Редица музеи в света се оказаха достъпни онлайн в периода на пандемията. Има ли перспективи пред нашите музеи по отношение на виртуалните изложби?
Българските музеи и художествени галерии работят за дигитализация на артефактите от повече от десетилетие. И преди извънредното положение част от институциите в Пловдив, Габрово, София, Варна предлагаха пълна дигитална разходка из своите експозиционни зали. Подобна форма на комуникация с публиките от няколко години насам предлага и Исторически музей – Гоце Делчев.
През последния месец бяха реализирани още проекти в настоящата посока. По повод празника на Търновската конституция българите вече могат да разгледат дигитално Музея на Възраждането и Учредителното събрание във Велико Търново. И други институции работят в тази насока. Достъпни са изображения, включително и 3D (например на сайта на Историческия музей в Тутракан).
Снимка: БГНЕС
Настоящата ситуация се използва активно за дигитализиране на метаданните (описанията на предметите и произведенията на изкуството) и вграждането им в бази от данни. Проблемът, който стои от години пред българските структури на паметта, е че Министерството на културата не предлага национален софтуер, чрез който да се създаде национална база от данни за над 7-те милиона музейни ценности, обгрижвани от българските музеи и галерии. Подобни бази от данни са създадени в Унгария, Румъния и Гърция. Независимо от това, считам, че перспективите за представяне на повече музейно дигитално съдържание в интернет са много високи и българските експерти ще се възползват максимално от тях.
Какъв период за възстановяване ще е необходим след приключване на кризата? Смятате ли, че притокът на посетители ще се увеличи и от какво зависи той?
Периодът на възстановяване ще зависи от мерките, които няма да се отменят автоматично, а постепенно. Допускам, че след отварянето на музеите за посетители, груповите турове и образователните програми няма да могат да се реализират (или ще се реализират при спазване на определената дистанция) в продължение поне на няколко месеца. В цифрово изражение това ще даде резултат по-малко единични и групови посещения. Да не забравяме, че около 20% от посетителите на нашите музеи са чужденци (1,2 млн. посетители чужденци за миналата година).
При затворените граници прогнозите тук са много песимистични. Надеждата ни е, че след постепенното отпадане на ограничителните мерки ще се увеличат срещите на българските семейства и приятелски групи с музейните ни обекти, с историческите и археологически резервати. Не е невъзможно да се достигне миналогодишният брой на посещения – около 5 млн. – основно българи, които надяваме се ще преоткрият много от красивите туристически дестинации в страната ни. Предлагаме също, ако се стигне до предоставяне на ваучери за почивки в страната на български семейства, те да включват и суми за посещение на музеи в съответния регион.
Снимка: Pixabay
Кои музеи ще останат най-слабо засегнати от кризата?
Всички музеи и галерии са засегнати. В най-добро положение са тези, които имат държавно субсидиране под формата на т.нар. „субсидирани бройки“ и които получават и субсидии за закрити площи. В групата на около 200 музейни институции има около 50, които няма държавно субсидиране, а разчитат само на общинските бюджети. Те несъмнено са в рискова ситуация. Уязвени са и институциите, чиито приходи – включително и бюджетни – не са управлявани според Закона за закрила и развитие на културата и често са отклонявани за други дейности на общините.
Такова е например положението в Копривщица, където музеите имат значителни собствени приходи от посещения и дейност, но значителна част от тези приходи незаконно местната община отклонява, а не връща в бюджета на Дирекция на музеите, за да се ползват само по профила на институцията, която ги е реализирала приходите. Този проблем стои и в по-големи общини, включително и при институции с регионален статут. Ние го поставяме от години, но решението му е трудно и очевидно ще се отложи за периода след кризата.
Снимка: БГНЕС
Музеите и галериите в България през последните 20 години като цяло работят в условия на ограничения, при ниски заплати на персонала и при символични суми за дейности и издръжка. Този факт (колкото и нелицеприятен да е) е основание да считаме, че те ще преодолеят кризата сравнително бързо и без никакви поражения върху процесите по опазване на културното ни богатство. Както това стана при драматичната за сектора ни криза в края на миналия век и в периода 2008-2010 г.
TOPNOVINI.BG призовава за дисциплинирано и отговорно поведение пред изпитанието COVID-19. Да се обединим около каузата да запазим живота и здравето на най-близките си.
#ОстаниВкъщи - спаси човешки живот!
Добави коментар