Поглед назад: Гласове от Чернобил

07:15, 26 апр 20 / Поглед назад 25 4565
Снимка: БГНЕС

26 април 1986 г., 1 ч. 23 минути и 58 секунди – серия от взривове разрушава реактора и зданието на IV енергоблок на Чернобилската АЕЦ и причинява най-голямата технологична катастрофа на XX век.

"С Чернобил човекът посегна на всичко, на целия божествен свят, прекрои Земята на Колумб и ликвидира усещането за безкрайността й, промени представата за пространство – на четвъртото денонощие радиоактивните облаци се носеха над Африка и Китай" - из "Чернобилска молитва". 

Аварията  

На 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Тестът започва в 01:23:04 с изключването на захранването на турбината, а целта е да се включат резервните дизелови генератори. Следва забавяне от 40 – 45 секунди, което поражда риск от прегряване на реактора. С намаляването на потока вода, охлаждащ реактора, се създава голямо количество пара под налягане, която кара 350-килограмовите канали на реактора да заподскачат.  

По това време мощността вече расте неконтролируемо. Операторите решават да спрат реактора като нареждат аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на управляващите реакцията пръти в зоната на реактора. Графитните върхове на прътите временно изместват охладителя, поради което тези действия на практика ускоряват реакцията и нагряването на реактора. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голям взрив, съпроводен от изгаряне на водород от охладителя.

Експлодиралият четвърти блок на Чернобилската АЕЦ няколко часа след аварията, снимка: Уикипедия 

Този взрив изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ над 1000 тона, разкъсва охладителните тръби и разрушава част от покрива. В разрушената активна зона навлиза въздух, който реагира с ядреното гориво, при което към 01:24 настъпва втори още по-силен взрив. Корпусът на четвърти блок е разрушен, а в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит, както и други компоненти от активната зона на реактора. Избухва пожар.

Две минути след взрива  и активирането на пожарната аларма пристигат първите пожарникари. В гасенето на пожара участват общо 69 души от военизираните пожарни части на централата. Те нямат никаква защита, тъй като наличието на радиация е установено едва в 3:30 часа през нощта. Към 2:00 часа пожарникарите вече имат „радиационен загар“ и повръщат. Помощ им е оказвана на място. Свидетели от пожарникарите (които по-късно умират) споменават, че по време на потушаването на пожара изпитват метален вкус и боцкане по лицето. Пожарникарите успяват да спрат огъня от разпространение към трети енергоблок. Към 6:35 пожарът е напълно изгасен, но горивото в избухналия реактор продължава да тлее. На следващия ден вертолети изсипват над 5000 тона пясък, глина, олово и борна киселина върху тлеещия реактор.

Вертолет оценява щетите след аварията, снимка: Уикипедия 

 

Последици

Веднага след избухването на аварията са приети в болница 213 души, от които умират 31. 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, неуведомени за опасността от радиоактивния дим. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, а жителите на Припят са осведомени за аварията едва на другия ден. Евакуацията на града започва с автобуси от 14:00 часа на 27 април. 

Десет дни след аварията е установена забранена зона в радиус от 30 km около централата и започва евакуация на населението в нея. Над 600 000 запасняци, военни и граждани работят по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи в опасната зона през първите 6 месеца. По време на работите по разчистването се използват дистанционно управляеми машини, които да преместват най-радиоактивните остатъци, но те търпят неизправности под тежките условия. 

Войник от запаса изчиства излизащо от зоната МПС, снимка: Уикипедия 

Битката за овладяването на аварията и предпазването от появата на втори взрив, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят Припят, е струвала на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара. Последиците за хората обаче са далеч по-жестоки. В резултат на радиацията десетки хиляди души се разболяват от рак и в последствие умират, а много получават трайни увреждания. 

От радиационното замърсяване най-тежко е поразен Беларус, следван от Украйна и Русия. В България са замърсени 4,3% (4800 km2) от територията. Разпространението на радиоактивните прахове зависи от метеорологичните условия и голяма част от тях падат из места с голяма надморска височина (като Алпите). Поради високата концентрация на радиация около централата след аварията, гората в околността придобива червен цвят и умира, поради което тя е наречена „Червената гора“. Някои животни също загиват или спират да се размножават.

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!