Поглед назад: Петя Дубарова и младостта в косите й

07:15, 25 апр 20 / Поглед назад 25 4611

На 25 април 1962 г. в семейството на прогимназиалната учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров е родена поетесата Петя Дубарова.

Именно майката на поетесата играе голяма роля в изграждането на нейната творческа личност. Петя Дубарова започва да пише стихове в най-ранна детска възраст, като нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.

Първите й творби са публикувани на страниците на вестниците “Септемврийче” и “Народна младеж”, а между редовете прозира чистота, искреност и всеотдайност. Петя Дубарова изучава английски език в английската езикова гимназия в родния Бургас. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си.

Снимка: Уикипедия 

През 1978 г., по време на снимките на филма “Трампа”, в който тя участва, поетесата среща първата и единствена любов – шведът Пер. В дневника си го описва като “далечния, светлия, чаровния, нежния”. Двамата си пращат писма известно време, след което той просто престава да й пише. Поетесата преживява това разочарование много тежко.

Година преди да сложи край на живота си, Петя Дубарова е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от отечеството. На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, жизненият й път приключва в дома й в Бургас. Тя оставя бележка със следния текст:

“Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

ТАЙНА”

И до днес не е ясна причината, която кара Дубарова да отнеме живота си. Единствената стихосбирка на поетесата “Аз и морето” е издадена посмъртно през 1980 г., а няколко години по-късно от печат излиза и книгата “Най-синьото вълшебство”, в която е събрано цялото й творчество, писма и личният й дневник.

ВРЕМЕ 

Текат минути, часове и дни

в безспирен бяг безследно отлетели.

Как страшно в тези четири стени

ти блъскаш своите мисли посивели.

И чакаш някого. Но идва ден,

когато по пътеки осветени,

от блясъка на слънце озарен,

с изопнати от дъжд прохладни вени

ще спреш за миг внезапно покосен

от мисъл: Младостта е изживяна,

и как ли ще признаеш ужасен

пред себе си, че тя е пропиляна.

И истински все още неживял,

денят ти сив отмерва пулс последен.

И времето ще сграбчиш ти без жал

със трескави ръце и ужас леден.

Към слънцето с пресъхнали очи,

съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш,

защото си съвсем обикновен човек

на средна възраст. Много скоро

е може би и онзи страшен ден,

когато смърт очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак

загубеното, вече пропиляно?!

На карта ще залагаш, светъл бряг

сте търсиш, но във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща

не можеш никога да си възвърнеш:

Живота да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш!

 

Изтича песента като вода!

Но времето остава нейна стража.

Дотука спира моята следа,

а имах толкоз много да ви кажа.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!