Милен Цветков не беше просто добър журналист, той е емблема на истината

Втори ден социалните мрежи и журналистическата гилдия скърби за Милен Цветков. Милен не беше просто добър журналист, той беше различен, той успяваше да развълнува.

Милен беше мразен от много хора, защото е себе си, но пък именно заради това си качество беше обичан от много повече хора. За него нямаше неудобни въпроси, нямаше неподходящ събеседник. 

От вчера стената ми във "Фейсбук" е превзета от общи снимки на всякакви хора, които са гостували в предаването му. Въпреки че не ми харесва подобна демонстрация, това говори много - в предаванията на Милен можеше да отиде всеки. Не само любимите на продуцентите политици и анализатори, но и напълно нормални хора, които има какво да кажат.

Цветков успя през годините да създаде не една или две звезди. Много хора от шоубизнеса станаха популярни след гостуване в предаването му. 

Той изпъкваше сред колегите и с добрата си подготовка. За съжаление днес виждаме много тв водещи, които претупват предаванията си, колкото да запълнят ефирното време и да заслужат заплатите си. При Милен беше друго. Видимо се подготвяше за всеки гост. Четеше книгите на авторите, които му гостуват, слушаше и най-безумните песни, за да ги коментира с изпълнителя им, без значение, че разговорът в някои случаи продължаваше едва три минути.

Всички ние имаме толкова много спомени, свързани с предаванията на Милен. Спомням си как гонеше гости от студиото, как приключваше разговори, как спореше с аргументи с водещи политици, въпреки че това неведнъж му изигра лоша шега. 

Видимо Милен Цветков обичаше работата си. Влагаше страст, но и не пропускаше да се забавлява. Как да забравя моментите, в които водеше сурешния блок на Нова телевизия с Лора Крумова? Те са безценни! Всяка сутрин той превръщаше скучния ефир в истинско шоу. Помня как вместо да чете вестниците, когато се правеше преглед на печата, пускаше на телевизора зад себе си сутрешния блок на конкурентите от bTV, където Ани Цолова тогава четеше вестниците. Звучи безумно, но това беше Милен Цветков.

Той не се притесняваше да си мие зъбите пред зрителите и да показва напълно нормални човешки неща.

За мое съжаление не съм бил близък с Милен, но имах няколко разговора с него, един от които в студиото му. Впечатли ме как си сменя настроенията за секунди. Той не се притесняваше да крещи на редакторите си минути преди ефир, защото някой от тях се е опитал да се покрие и не си е свършил както трябва работата. Секунди по-късно той  посрещаше гостите с най-голямата си усмивка в студиото.

Имах среща с него и в редакцията на “Часът на Милен Цветков” преди няколко години. Това беше една малка стаичка на втория етаж в Нова телевизия, където Милен седеше до редакторите на предаването. Бяха като едно семейство, нямаше разделение. Посрещна ме с традиционната си широка усмивка, която така и не свали. Въпреки че разговорът не беше кой знае колко важен, той на всяка тема говореше разпалено. 

Да, напълно нормално е всички да страдаме за загубата му. Не е изненада огромната почит на всички в социалните мрежи. Сякаш неговото убийство докосна всеки от нас, защото знаем, че Милен не заслужаваше такава смърт. Той не я искаше. Само преди 2 години той заяви, че не се притеснява от смъртта, но не иска да умира между ламарини. Е, случи се. И то на Великден.

Тъжно е, че именно на Великден успяха да затворят устата му след толкова много опити през годините. 

Въпреки всичко трябва да сме благодарни и да се радваме, че живеем в 2020 година, когато всичките му предавания и интервюта са достъпни. Всяко негово предаване е урок по журналистика, който не трябва да забравяме. 

Милен Цветков беше човек, който обичаше истината и се бореше за нея. Затова не трябва да наричаме катастрофата, в която загина, инцидент, а убийство. Поне това му дължим.