Отбелязваме 281 години от рождението на книжовника на новото време.
Рожденото име на Софроний Врачански е Стойко Владиславов. Той е роден на 11 март през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Отрано остава сирак и е отгледан от свои роднини. Учи в местното училище при известния даскал и книжовник поп Милко. Работи като шивач, но винаги се стреми към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник и получава името Софроний Врачански. През 1765 година в Котел се вижда с Паисий Хилендарски и тази среща променя смисъла и целите на живота му. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис.
Часослов в препис на Софроний Врачански, 1765 г., експонат на НИМ
Повлиян от идеите на Паисий, Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история. За целта той посещава през 1775 г. Атонските манастири, а по-късно (1781 г.) изготвя и втори препис на “История славянобългарска”, който е запазен от неговите наследници като семейна реликва.
История славянобългарска
След като напуска Котел през 1792 година, служи в енорията в Карнобат. До 1794 година, когато става монах в Къпиновския манастир, прави многобройни пътувания до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси. На 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След размириците във Враца през 1797 г. напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин и този период спомага за изясняване на целите му като писател.
Около 1804-1805 г. завършва своята автобиография “Житие и страдания грешнаго Софрония”, отпечатана за първи път от Г. Раковски в “Дунавски лебед” (1861 г.). През 1806 г. издава първата печатна книга на новобългарски “Кириакодромион, сиреч Неделник”. Други негови произведения са: "Видинските сборници" от 1802 г., "Книга от 1805 г. за православната, еврейската и мохамеданската религии", превежда от гръцки език “Театрон политикон, сиреч Гражданское позорище” на Амвросий Марлиан (1809 г.), "Серафим, архиерей български" (призив към българския народе по повод на Руско-турската война) и др.
Първата новобългарска печатна книга, издадена от Софроний Врачански през 1806-а
"Житие и страдание на грешния Софроний" се смята за първата автобиография на българин. С това съчинение Софроний окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска литература.
През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ. Там той служи като висше духовно лице. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Датата на смъртта на Софроний не е изяснена, но се предполага, че това е 2 август 1813 година.
Канонизиран е за светец от Българската православна църква и патриарх Кирил през 1964 г.
Добави коментар