Защо новият медицински хеликоптер няма да издирва туристи в планината

12:00, 14 фев 20 / Коментари 25 6648 Василена Йорданова
1

По време на Световната купа по ски в Банско чуждестранен хеликоптер, нает от организаторите на състезанието, спаси български алпинист след падане в Рила. Дни по-късно Планинската спасителна служба, военни и доброволци участваха в акция по издирването на баща и син по пътя за връх Ботев, която за съжаление завърши без успех. Тези случаи отново станаха повод да се заговори за нуждата от медицински хеликоптер, с какъвто на този етап страната ни не разполага.

Предимствата на спешната медицинска помощ, извършвана чрез хеликоптер, са безспорни. Хеликоптерът достига бързо до места, които не е възможно да бъдат обслужени своевременно с наземен транспорт. В някои случаи времето за достигане до отдалечено място за оказване на спешна помощ е три пъти по-бързо, отколкото с линейка, особено в планински условия.

Снимка: БГНЕС

От медицинска гледна точка това е изключително важно, за да се обезпечи така нареченият „златен час“ първите 60 минути след инцидента, в които бързото медицинско лечение е ключово за оцеляването на пострадалия. Освен това осигуряването на хеликоптер за медицински цели ще допринесе и за повишаване на ефективността при трансплантациите, тъй като ще се подобри времето от експлантацията до трансплантацията.

Световната статистика показва, че там, където се използва въздушна помощ, смъртните случаи при инциденти намаляват с между 25% и 35%.

Ето защо в края на миналата година кабинетът осигури ресурс от 20 млн. лв. за Министерството на здравеопазването, с които то да започне процедура по закупуването на медицински хеликоптер. Към този момент страната ни не разполага с такъв, тъй като последната въздушна линейка беше продадена в чужбина в средата на миналата година. Собственикът на машината - Хели ер, мотивира решението си с високите разходи и липсата на държавна подкрепа. Така вече повече от половин година страната ни е единствената в ЕС, която не разполага с медицински хеликоптер.

Снимка: БГНЕС

В отговор на запитване на ТОПНОВИНИ от здравното министерство обясниха, че през септември се очаква да бъде сключен договорът за финансиране, касаещ закупуването на летателната машина. По предварителна информация срокът за доставка на напълно оборудван медицински хеликоптер и обучение на специализирани екипи, които да оперират с него, е около 18-24 месеца от сключването на договор с производителя.

Тъй като обаче един хеликоптер няма да успее да покрие нуждите ни, Министерство на здравеопазването залага като приоритет за следващия програмен период закупуването на още до 4 въздушни линейки с евросредства.

Дори обаче страната ни да се сдобие въпросния медицински хеликоптер, което както стана ясно, ще се случи най-рано през 2022 г., тази машина няма да може да участва в операциите по издирване на туристи в планината.

Причината е, че използването на въздушен транспорт за оказване на спешна медицинска помощ (HEMS) и използването на въздушни транспортни средства за спасяване и търсене (SAR - Search and Rescue) са коренно различни дейности, които попадат в обхвата на различни институции и изискват различно оборудване. У нас хеликоптерното спасяване е елемент на дейността на гражданска защита и планинско спасяване.

Снимка: БГНЕС

Или казано на по-разбираем език медицинският хеликоптер, който ще закупим, ще може да оказва помощ в спешни случаи на пострадали туристи, само когато местоположението им е известно и достъпно с въздушен транспорт, но няма да участват в акции като тази под връх Ботев, когато не е ясно къде се намират самите туристи. За тези операции разчитаме на Планинската спасителна служба към БЧК, които от своя страна могат да се обърнат към военните, ако е необходимо издирване с хеликоптер.

През 2019 г. планинските спасители са оказали помощ на около 2400 туристи като всяка година броят на инцидентите нараства. Пред медията ни директорът на Планинската спасителна служба Емил Нешев обясни, че миналата година два пъти са се обърнали към военните с искане за участие на хеликоптер в техните операции. Това са били случаи, в които е безкрайно необходимо да се използва хеликоптер, не сме се позволявали да ги търсим за инциденти с по-леки травми, посочи той. По думите му процедурата не е лесна и отнема доста време, а самата заявка за използването на военен хеликоптер за граждански цели се подава или от МВР, или от Здравното министерство.

Редно е да се мисли за планинското спасяване като евентуален ползвател на медицинските хеликоптери, смята Нешев. Според него поне един или два от тях да бъдат така оборудвани, че да могат да вземат пострадал в планината или в труднодостъпна местност, без да се налага да кацат.

Един хеликоптер е едно чудесно начало, но няма да свърши работа, защото ако следваме правилото за златния час в рамките на един час тежко пострадалият трябва да бъде достигнат, обработен и откаран до болница, която да окаже специализирано лечение. По това правило България би трябвало да бъде разделена на поне 5 бази с необходимост от 6 хеликоптера в случай на профилактика или авария на някоя от машините, коментира шефът на планинските спасители.

Снимка: БГНЕС

Той открои като съществен въпрос финансирането на хеликоптерното спасяване, като отбеляза, че в отделните страни практиката е различна - в някои държави част от здравните осигуровки отиват за обезпечаване на тази дейност, в други това се покрива от различни застрахователни продукти, съществува и възможност за добавена стойност към гражданската отговорност на автомобилите или тол системата, тъй като медицинските хеликоптери често оказват помощ при пътни инциденти.

Справка на сайта на Планинската служба показва, че един летателен час на хеликоптер по време на спасителна акция струва 3000 лв.

Ако нямат застраховка, ние се опитваме да убедим самите пострадали, че е необходимо да ни помогнат, за да излезем следващия път пак. Ако няколко акции като последната до връх Ботев останат без финансова помощ, това ще постави под съмнение приключването на сезона за нас", каза Нешев и призна, че е имало и случаи, в които спасени при акции без сключена планинска застраховка не са заплатили разходите за самата операция.

По думите му дори и при сключена застраховка, спасителната служба успява да покрие само част от разходите за оказване на помощ.

Снимка: БГНЕС

У нас т. нар. планинска застраховка се предлага от 2000 г. насам. Обичайно тя се предлага в един основен пакет, който покрива медицинските разходи при злополука в планината при упражняване на хоби и спортове в границите на обработените ски писти. Злополуките извън пистите се покриват само при сключен допълнителен пакет за екстремни спортове.

Цените на застраховката зависят както от покритието, така от максималните суми, които застрахователят може да плати по даден риск. Ориентировъчно годишната застраховка при застрахователна сума 2000 лв. за стандартен пакет (без екстремни спортове) е около 60- 70 лв. За срок от три месеца – около 30-33 лв., а за 7 дни цената е около 15 лв.

Спасяване с хеликоптер“ не е включена в основния пакет и е допълнителна услуга. От Асоциацията на българските застрахователи ни разясниха, че макар страната ни да е единствената в ЕС без въздушен болничен превоз някои застрахователни компании предлагат услугата, като наемат вертолети от други държави. Там лимитите и съответно премиите са по-високи, уточняват от Асоциацията.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани