Годината е 1929, мястото е хотел Рузвелт, Лос Анджелис, Калифорния...и 15 минути, в които за първи път се произнасят историческите думи „И Оскарът отива при...“ на първата церемония по връчването на наградите на Академията на САЩ.
Всяка година борбата за тази статуетка е оспорвана и анализирана от цял свят. Престижността и провокира интерес у състезателите й за надпреварата на живота, пише Ирен Бабачева.
2020 г., 92-рата церемония по награждаване... и много статуетки, които чакат своите притежатели, навярно сред тях има и такива, които подобно на Кристофър Плъмър, държейки високата 34,3 сантиметрова Оскар статуетка, покрита с 24-каратово злато в ръцете си, на възраст от 83 г., възкликва: „Къде беше през целия ми живот“.
В резюме: Битката тази година е между „1917“ и „Паразит“. А относно другите спрягани фаворити за тазгодишните Оскари – „Ирландецът“ и „Имало едно време в Холивуд“…те ще останат доста настрани от златната статуетка.
Претендентите в основните категории са:
Най-добра актриса в главна роля:
Синтия Ериво (Хариет), Скарлет Йохансон (Брачна история), Сърша Ронан (Малки жени), Шарлиз Терон (Бомба със закъснител), Рене Зелуегър (Джуди).
(Кой ще спечели) Според критиката, почти сигурна е победата на Рене Зелуегър в ролята й на Джуди Гарланд, може би почти толкова силно актьорско превъплъщение, колкото това на Марион Котияр в ролята на Едит Пиаф.
(Кой трябва да спечели) 9-тата поредна адаптация за сценариста и режисьор Грета Гъруиг по Луиза Мей Айкот – „Малки жени“ с участието на Сърша Ронан в ролята на импулсивна, амбициозна и талантлива писателка през 1868 г. Подобно на много актьори, Сърша Ронан намира изцяло себе си в ролята на Джо Марч. Тя на свой ред зае мястото си на големия екран на търсеща себе си, недотам щастлива и вечно мечтаеща жена (Бруклин, Lady Bird, Малки жени). Това е четвърта номинация за Оскар за актрисата.
Най-добър актьор в главна роля:
Хоакин Финикс (Жокера), Антонио Бандерас (Болка и величие), Леонардо Дикаприо (Имало едно време в Холивуд), Адам Драйвър (Брачна история) и Джонатън Прайс (Двамата папи).
(Кой ще спечели) Ако има номинация, за която сме сигурни, кой ще спечели единодушно то това е тази за най-добър актьор и Хоакин Финикс в ролята му на Артър Флек, във филма на Тод Филипс „Жокера“. Финикс и Артър Флек съжителстват някак симбиотично на екрана, в своеобразна илюзия, която се върти между образите им – реалния и илюзорния, и на моменти, докато наблюдавах актьорското му изпълнение, си мислех...Финикс не е в ролята на Флек, това е самият той.
Най-добра актриса в поддържаща роля:
Кати Бейтс (Ричард Джуъл), Лора Дърн (Брачна история), Скарлет Йохансон (Джоджо Заека), Флорънс Пю (Малки жени), Марго Роби (Бомба със закъснител).
(Кой ще спечели) Без съмнение Лора Дърн ще се прибере вкъщи с Оскар за ролята си като Нора, адвокат по бракоразводни дела от „Брачна история“. Не е лесно да отнемеш вниманието от актриси като Скарлет Йохансон и Марго Роби, но Дърн ще успее да привлече повече критици на своя страна тази година.
Най-добър актьор в поддържаща роля:
Том Ханкс (Красив ден в квартала), Антъни Хопкинс (Двамата папи), Ал Пачино (Ирландецът), Джо Пеши (Ирландецът), Брад Пит (Имало едно време в Холивуд).
(Кой ще спечели) И Оскарът отива при...Брад Пит. Дали дойде и неговото време? С две номинации за поддържаща роля (Имало едно време в Холивуд, 12 маймуни) и две за най-добър актьор (Странният случай с Бенджамин Бътън, Кешбол) и без победа до този момент. “Неговото време настъпи“, чуваме често, но не толкова, колкото през 2017 г., годината на Леонардо ДиКаприо, когато грабна своята статуетка за ролята си в „Завръщането“.
Интересна е номинацията на Джо Пеши за ролята му в „Ирландецът“, на него определено му върви с филмите на Мартин Скорсезе. Това е трета номинация за актьора за поддържаща роля във филм на Скорсезе. Първата е за ролята му в Разярения бик от 1980 г., втората за „Добри момчета“ от 1990 (за която взима Оскар). И в трите ленти си партнира с Робърт Де Ниро.
Най-добър режисьор:
Сам Мендес (1917), Мартин Скорсезе (Ирландецът), Тод Филипс (Жокера), Куентин Тарантино (Имало едно време в Холивуд), Бонг Джун Хо (Паразит).
(Кой ще спечели) Ако трябва да има второ място, то със сигурност ще е за Бонг Джун Хо и „Паразит“. Но Оскарът отива при…Сам Мендес и „1917“. Отличителното и уникалното на филма на Мендес е, че е създаден с илюзията за един непрекъснат кадър, в който наблюдаваме събитията във време, в което протичат и за героите. Това създава усещане за сливане и пренасяне на публиката заедно с войниците в окопите по време на войната. Камерата на Мендес сякаш не заема страна, тя е там във войната, но и е отделна единица. Филмът е една демонстративна „саморефлексивност“ , както го наричат критиците. Сам Мендес…честит Оскар!
Най-добър филм:
1917 (Сам Мендес), Пълно ускорение (Джеймс Манголд), Ирландецът (Мартин Скорсезе), Джоджо Заека (Тайка Уайтити), Жокера (Тод Филипс), Малки жени (Грета Гъруиг), Брачна история (Ноа Баумбах), Имало едно време в Холивуд (Куентин Тарантино), Паразит (Бонг Джун-хо).
През последните години наблюдаваме категорична надпревара между две заглавия. 2017 г. – „Лунна светлина“ (Бари Дженкинс) и „Ла ла ленд“ (Деймиън Чазел), миналата година това бяха „Зелената книга“ (Питър Фарели) и „Бохемска рапсодия“ (Брайън Сингър).
Тази година съревнованието е между „1917“ и „Паразит“ - един брилянтен комедиен поглед върху две семейства, един разказ за пороците дошли от бедността. Възможно ли е именно лентата „Паразит“, да разтърси по същия начин Оскарите, както преди три години „Лунна светлина“ спрямо „Ла ла ленд“. Не са много случаите, в които чуждоезични филми са сред номинациите за филм на годината и още 3 за най-добър режисьор, най-добър чуждоезичен филм и най-добър оригинален сценарий. Независимо от развоя…в „Паразит“ има плам.
Най-добра кинематография:
Ирландецът (Родриго Прието), Жокера (Лоурнс Шер), Фарът (Джарин Блашке), 1917 (Роджър Дийкинс), Имало едно време в Холивуд (Робърт Ричърдсън)
„1917“ – Непрекъснатият смел експеримент на Роджър Дийкинс или „Фарът“ - черно-белият 35-милиметров психологически ужас на Джарин Блашке.
„Фарът“ е един забележим, донякъде клаустрофобичен филм, който на моменти те задушава, изпитваш усещане да искаш да избягаш, не само заради близките планове и детайлите, но и заради един фар, двама мъже, по-специално героят на Уилям Дефо (който е направо страховит) и една русалка. Може би твърде оптимистично, но „Фарът“ има шанс да вземе статуетката за кинематография тази година.
Най-добър оригинален сценарий:
1917 (Сам Мендес и Кристи Уилсън-Кейнс), Вади ножовете (Риан Джонсън), Брачна история (Ноа Баумбач), Имало едно време в Холивуд (Куентин Тарантино), Паразит (Понг Джунг Хо, Хан Джин Уон).
(Кой ще спечели) И въпреки че Тарантино е печелил вече два пъти Оскар за оригинален сценарий, „Имало едно време в Холивуд“ със сигурност има основание да бъде победител в категорията тази година. Тарантино признава, че това е „вероятно най-личният“ му сценарий до този момент. В интервю за филма той споделя: „Имало едно време в Холивуд е моето любовно писмо до Лос Анджелис“.
Най-добър адаптиран сценарий:
Ирландецът (Стивън Зелиан, по книгата „Чух, че боядисвате къщи“ на Чарлз Брнад), Джоджо Заека (Тайка Уайтити по книгата „Ограничаващи небеса“ на Кристин Льойнес), Жокера (Тод Филипс и Скот Силвър по персонажи създадени от Бил Фингър, Боб Кейн и Джери Робинсън), Малки жени (Грета Гъруиг по едноименната новела от Луиза Мей Олкът), Двамата папи (Антъни МакКартън по едноименната му постановка).
(Кой ще спечели) Абсолютен фаворит в тази категория е Грета Гъруиг за „Малки жени“. Има огромен шанс да постигне победа, заради освежаването на тази литературна класика, с помощта на силното женско актьорско присъствие в лицето на Сърша Ронан, Флорънс Пю, Лора Дърн и не на последно място Мерийл Стрийп. Пренареждането на събитията, използването на инструмент за философско и емоционално проучване от страна на зрителите, изцяло потопени в сюжета.
Очевидните фаворити са „1917“ и „Паразит“, и двете заглавия трябва да се приберат от церемонията с няколко от лъскавите статуетки.
И макар „Имало едно време… в Холивуд“ на Куентин Тарантино да има някакъв шанс да спечели поне една награда, то „Ирландецът“ на Мартин Скорсезе може да стане вторият му филм след „Бандите на Ню Йорк“ от 2002 г. – за който да не вземе нито един Оскар. Предстои да разберем…
Добави коментар