Повечето българи са със спестявания до 5 хил. лева

10:08, 03 фев 20 / Икономика 25 1389 Topnovini
Снимка: Pixabay

 

Има ли смисъл в обръщането на влоговете в лева в такива в евро? Застрашени ли са спестяванията ни при влизането на България в чакалнята на еврозоната през април, както е планирано?

Ние сме в механизъм на валутен борд вече повече от 20 години и сега, когато взимаме решение да направим следващата стъпка – да преминем към еврото, имаме твърдото убеждение на управляващите, на гуверньора на БНБ, че отказването от националната валута и преминаването към еврото ще стане при този курс, който е приет и работи вече повече от 20 години в страната“, обясни за БНР кредитният консултант Тихомир Тошев.

Парламентът бетонира курса на лева

Литва и Естония са направили същия преход от фиксиран курс към евро, при запазване на курса от валутния борд.

Засега вероятността този курс да бъде променен, е минимална, но чисто технически я има“, поясни консултантът. „Технически може това да се случи – някоя от страните да поиска да влезем при друг курс, но от друга страна имаме заявка от страна на управляващите, че по-скоро ще се откажем от влизането и преминаването към еврото, отколкото да променят курса“, посочи той.

Притесненията и страховете на хората заради преживяното през 1997 година и хиперинфлацията и загубата на спестявания, са обясними“, коментира Тошев.

Голяма част от спестяванията – от тези вече над 55 милиарда, са малки депозити под 5 хиляди лева. На масовия българин спестяванията му са под 5 хиляди лева. В малка част от българите са големите спестявания – сумите, които са сериозни и може да се понесе сериозна загуба, ако има бъдеща промяна на този курс“, посочи Тошев.

С драстичното падане на лихвите губим част от спестяванията си, защото не ги управляваме достатъчно правилно“, поясни още кредитният консултант. „Вариантите са много и различни. Проблемът е, че масовият българин остава скептичен към всякакви други варианти“, обърна внимание той.

Сигурността от гарантираните 100 хиляди евро за банковите влогове и дори минималната лихва по депозитите успокояват хората и те не поглеждат към инструменти като взаимните фондове, допълнителното пенсионно осигуряване и здравните застраховки с инвестиционен характер например, наблюдават експертите.

Тихомир Тошев уточни, че все пак интересът към тези финансови инструменти расте и малко по малко повече хора се престрашават да опитат и допълнителни възможности, които биха могли да носят по-голяма доходност, за да съхранят парите си спрямо инфлацията.

"Повечето от тези инвестиционни инструменти не работят в кратък срок и ако в следващите година- две парите ще ви трябват, по-добре не ги правете", съветва Тихомир Тошев. „Парите, които ще ни трябват скоро, ще ни излезе някакъв наложителен разход в семейния бюджет, по-добре наистина да си останат в банковия депозит. Там са на разположение. Да, не носят доходност, да, инфлацията яде малко от тях, но когато ще ги похарчим след 3, 5 до 8 месеца – това е най-добрият вариант, защото достъпът до тях е много бърз“, посочи кредитният консултант.

Тихомир Тошев отбеляза още, че през последните няколко години недвижимите имоти като инвестиционен инструмент са хит за българите с по-големи спестявания

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!