Поглед назад: Държавникът с твърда ръка

07:00, 31 яну 20 / Поглед назад 25 2881 Даяна Дюлгерова
1

Навършват се 166 г. от рождението на бележития български държавник, революционер, журналист и поет Стефан Стамболов.

Биографични данни

Стамболов е роден на 31 януари (12 февруари нов стил) 1854 г. в Търново. Израства в обкръжението на революционери като Христо Иванов – Големия, отец Матей Преображенски – Миткалото, Христо Караминков – Бунито. Образованието си започва в родния град. Учи в Духовната семинария в Одеса (1870 – 1872), но не я завършва, тъй като е изключен поради връзките му с руски революционери. През 1873 г. за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния.

Жени се през 1888 г. за Поликсена Станчева. От брака си има трима сина: Константин, Асен и Стефан, и една дъщеря – Вера.

Апостол на Старозагорското въстание

През 1874 г. като делегат на Търновския революционен комитет е изпратен от БРЦК да съживи революционните комитети, разбити след гибелта на Васил Левски. На следващата година заедно с Христо Ботев свикват ново общо събрание на БРЦК в Букурещ, което взема решение за въстание в България. Стамболов е изпратен като апостол в Старозагорско. След неуспеха на акцията е принуден да се завърне в Румъния.

План за Съединението

Като деец на Либералната партия и член на парламента Стамболов взема участие в съединистката акция през 1880 г. Заедно с други политически представители в София съставя план за обединение на Княжество България и Източна Румелия, който предвижда организирана агитация в Южна България и подготовка на княжеството. Делото е обречено на неуспех заради приключване на дипломатическите сондажи в Европа.

Като председател на Народното събрание в началото на септември 1885 г. той е между първите лидери на Княжество България, които подкрепят Съединението, обявено в Пловдив от източнорумелийски офицери и дейци на Българския таен централен революционен комитет. Той съставя прокламацията, с която на 8 септември княз Александър приема сливането на двете български области и се нагърбва със защитата му.

Регент

След деветоавгустовския преврат Стамболов е назначен в тричленно регентство, което управлява България от 1886 – 1887 г.

(Делегати от Македония и Тракия в Учредителното събрание. Стамболов е в центъра с бял калпак)

Министър-председател

Правителството на Стефан Стамболов е назначено на 20 август 1887 г. с указ на княз Фердинанд Сакскобургготски. Управлява страната до 19 май 1894 г., след което е наследено от второто правителство на Константин Стоилов.

Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народнолиберална партия. Задачите, които си поставя, са: защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Санстефанския мирен договор, но останали извън българската държава.

Като основна заплаха за българските национални интереси Стамболов схваща не османската власт, а претенциите на съседните балкански държави. Затова той отбива постъпките от сърби (август 1889) и гърци (юни 1891)[26] за антиосмански съюз и подялба на Македония и търси разбирателство с Високата порта.

Стамболов постига утвърждаване на българските училища и духовенство в областта.

Външнополитическата ориентация към Австро-Унгария и Великобритания позволява на Стамболовото правителство да увеличи драстично разходите за модернизиране на армията, администрацията и пътната инфраструктура чрез заеми от двете страни.

По времето на Стамболов са завършени жп линиите, свързващи София с Виена и Цариград и Ямбол с Бургас, започнат е строеж на железници от столицата за Северна България и за Македония, преустроени и разширени са варненското и бургаското пристанище. Правителството и народното събрание насърчават развитието на минното дело и други отрасли чрез законово регламентирани концесии и на леката промишленост чрез специален закон за снабдяване на армията от местни източници. В резултат и на тези усилия между 1887 и 1894 г. в България изникват 80 нови фабрики.

Стамболов налага авторитарно управление, основано на насилствено потискане на опозицията, употреба на съда за политически процеси и контрол върху армията.

Важен фактор за този курс е разривът на отношенията с Русия. Чрез елиминиране на политическото русофилство и възстановяване на обществения ред Стамболов се стреми да предотврати чужда интервенция, целяща смяна на политическата власт и конституционни промени в България.

На преследване е подложена и църквата, която отказва да признае нежелания от Русия Фердинанд. В края на 1888 г. Стамболов разтуря заседанието на Светия Синод в столицата и въдворява насилствено владиците в епархиите им. Конфликтът се изостря през 1892 – 1893 г. във връзка с конституционните промени, които позволяват на бъдещия престолонаследник да изповядва вяра, различна от източноправославната. Тогава Стамболов заплашва Екзархията със спиране на издръжката, а митрополит Климент Търновски е затворен в Гложенския манастир.

(По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. – Стамболов е предпоследен на задния ред)

Дуел за жена

В началото на 1894 г. Стамболов попада в центъра на шумен публичен скандал, след като на 11 март Мария Милкова, съпруга на капитан Тодор Матров и балдъза на военния министър Михаил Савов, обвинява министър-председателя в любовна връзка със самата нея и със съпругата на Савов. Военният министър призовава Стамболов на дуел, в резултат на което е отстранен от правителството. Случаят предизвиква силно недоволство срещу правителствения ръководител в офицерските среди. Раздухан допълнително с публикуването на частна кореспонденция във вестниците, скандалът кара Стамболов да подава на няколко пъти оставката си, която в крайна сметка е приета от княз Фердинанд на 20 май.

Смъртният час

На 24 август 1894 г. Стамболов е арестуван за кратко заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерван с камъни на улицата от привърженици на правителството. Военният министър Рачо Петров организира разследване, опитващо се да докаже, че Стамболов е организирал атентата срещу самия себе си през 1891 г., при който загива финансовият министър Христо Белчев. След като следствието не открива доказателства за това, то е прекратено в края на годината. Стамболов отказва да напусне родината си, въпреки заплахите за разправа и опита за убийство.

На 3/15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев – Хальо и други македонстващи, близки до Наум Тюфекчиев и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница – бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II. Гробът на Стефан Стамболов в Софийските централни гробища.

Стамболов е автор на двадесетина стихотворения, които са много популярни сред националреволюционерите. През 1875 г. публикува в съавторство с Христо Ботев стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, а през 1877 г. – свои „Песни и стихотворения“. Стефан Стамболов се изявява и като преводач. Сред публикуваните му преводи се откроява брошурата на Джанюариъс Макгахан „Турските зверства в България“.

 

 

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани