На днешния 8 април преди 9 години светът изгуби Маргарет Тачър - първата жена премиер на Обединеното кралство.
Тачър е родена на 13 октомври 1925 г. Заема поста премиер от 1979 до 1990 г. Тя е лидер на Консервативната партия от 1975 г. до края на премиерството си. Още преди да дойде на власт, е наричана Желязната лейди от начало от съветската пропаганда — прозвище, останало до днес. Носител е на титлата „Орден на жартиерата".
„Маргарет Тачър е най-големият мъж в Англия. Руснаците й слагат прозвището „Желязната лейди“, казва един световен лидер за нея по време на управлението ѝ.
Тя е била мразена от опонентите ѝ и голяма част от собствения ѝ народ. В началото партията ѝ я обича, провъзгласява я за лидер, оставя се да бъде водена от нея три поредни мандата. Накрая ѝ забива огромен нож гърба и го завърта.
Обичана и мразена, противоречива, оцветена в много нюанси, Маргарет Тачър остава в историята като един от най-смелите лидери на Великобритания в дългата ѝ история.
Изисква се не просто кураж. Това е нещо повече. Тя е знаела, че ще бъде мразена от народа и че политиката ѝ ще даде отражение след няколко поколения. В същото време връстниците ѝ са я презирали. А започвайки войната за Фолкландските острови, Тачър е пишела на всяка една майка, загубила сина си.
Но най-важното е, че тя е извадила Великобритания от една от най-големите кризи в историята ѝ. Въпреки това Маргарет Тачър е била саботирана в продължение на години, но е устояла.
На финала, когато се оттегля достойно тя заявява: „Радвам се, че напускам, оставяйки Великобритания в много по-добро състояние, от това, когато поехме управлението“. Това вече дори най-върлите противници на тачъризма не могат да го отрекат.
Снимка: Wikipedia
Маргарет Тачър е родена в семейството на бакалин. Произходът ѝ е повод да я подценяват години наред, шегите за баща ѝ, бакалина, я преследват винаги. Чантата е нейна запазена марка. Не ходи никъде без нея. Случаят гласи, че на едно заседание министрите вече са се събрали, столът ѝ все още е празен, но чантата е там. „Е, чантата е тук, все пак можем да започнем“, казва един министър.
По-сериозното ѝ появяване на политическата сцена става през 1970 г., когато става министър на културата и науките в кабинета на Едуард Хийт. Въпреки че е в партията на консерваторите и кабинета също, Маргарет Тачър още тогава започва да се проявява не като консерватор, а по-скоро с ярко изразени неолиберални възгледи. Най-значимото нещо, с което се запомня мандатът ѝ на министър е това, че отменя безплатното мляко в началните училища, с което предизвиква вълна от протести в цяла Англия.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Една година след като консерваторите губят изборите през 1974 г., Желязната лейди (все още не се сдобила с този прякор) е избрана за председател на консерваторите, след като побеждава във вътрешнопартийните избори дотогавашния премиер Едуард Хийт.
На следващите парламентарни избори на 4 май 1979 г. нейната партия печели мнозинство и Маргарет Тачър е избрана за първата жена – министър-председател на Англия. Управлението ѝ продължава цели 11 години – до 22 ноември 1990 г.
Идеологическите основи, които впоследствие са наречени „Тачеризъм” могат да се класифицират към неолиберализма. Най-важните елементи са: ниските данъци, приватизиране на държавните предприятия и цялостно намаляне на ролята на държавата, силно ограничаване на социалните грижи и помощи. Тя предпочита свободната пазарна икономика пред социалната и монетарната икономическа политика пред фискалната. Почти по подобен начин са нещата и в САЩ по същото време, но там този вид политика е наречена „Reagonomics” на името на президента Рейгън.
Снимка: Wikipedia
Според неолибералните разбирания не е задължение на държавата да взима ролята на предприемач. По време на управлението си, Тачър приватизира най-големите държавни фирми в Англия, като например British Telecom, British Petroleum (BP), British Airways, а също така и някои по-малки, не работещи на национално ниво, но също толкова важни – фирми за водоснабдяване и канализация, електричество и други. Това силно намалява влиянието на държавата. Но за да направи фирмите интересни за инвеститорите, рязко намалява данъците, като за да се получи равновесие в държавната хазна, също толкова рязко намалява и социалните помощи и услуги. Принципът е повече от ясен – по-ниски данъци – повече печалба – повече работни места – по-малка нужда от социални помощи.
Трябва да се отбележи, че пътят ѝ да постигне това не е „осеян с рози” и тя трябва да се бори с много вътрешнопартийни проблеми и проблеми с обществото, кулминация на които е стачката на миньорите през 1984/1985 г., която трае почти година. С твърдата си политика правителството успява да се наложи, но не и без помощта на общественото мнение, което все по-малко подкрепя ставащия все по-радикален лидер на стачката Артур Скаргил. Важна за това е била и т.н. „Зима на недоволството” през 1978/1979 г., споменът за която е имал все още сериозно влияние върху съзнанието на хората. След тази победа Тачър е имала зелена светлина за провеждане на други реформи, засягащи основно синдикатите. Премахва се задължителното членуване в синдикати на работниците на много предприятия, забранява се стачният комитет „Flying Pickets”, който не е бил обвързан със стачкуващите предприятия.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Икономическите резултати от нейната вътрешна политика са впечатляващи. Въпреки силнонарасналата безработица в началото на управлението ѝ (3 млн. души през 1982 г.), която е резултат основно на монетарната политика за борба с високата инфлация, („Съществува обратнопропорционална зависимост между инфлация и безработица” A.W. Phillips) в края на мандата ѝ през 1990 г. безработицата е намалена наполовина, икономическият спад е спрян и британската икономика регистрира повишение с 27% за целия период на управление.
Всички тези факти потвърждават направеното от нея изказване, доказвайки за пореден път, че частната инициатива е най-добрият начин за икономическо развитие. Достатъчно е само да направим сравнение на начина на живот и икономическите показатели на социалистическите държави, които имат точно обратната икономическа политика – държавата е единственият собственик, но със всеобхващаща социална програма. Тоест отнема всичко от хората, след което се грижи за тях.
Въпреки всички успехи, управлението на Маргарет Тачър оставя много различни мнения у различните политици и наблюдатели. Достатъчно доказателство за това е, че за 2 години – 2002 и 2003 при две различни проучвания на общественото мнение първо е на 16-то място за стоте най-велики британци за всички времена, а на следващата година е на 3-то място за стоте най-лоши.
Въпреки това Желязната лейди оставя своята незаличима диря в политиката.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар