Мартин Димитров: Защо проблемът с хорото всъщност е огромен

12:14, 24 дек 19 25 12314 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

Най-вече, защото регламентира мегданизацията, а не агоризацията на градската среда.

В контекста на поредицата от спорни ремонти, чийто видим резултат е естетическото принизяване на централната част на София, виенето на хоро пред Народния театър се явява плашещ в естествеността си акт на неглижиране на значимо за столицата пространство. Или казано накратко: деградирахме до такава степен, че предпочитаме да друсаме хоро пред Народния, наместо да влезем в Народния.

Ако мога да перифразирам знаменитата реч на Уинстън Чърчил, произнесена на 4-ти юни 1940-а година пред Камарата на общините в Уестминстър и заменя няколко думи, както и думата „бой“ с „играем хоро“, то тя ще звучи така:

„Ще играем хоро до края, ще играем хоро във Франция, ще играем хоро в моретата и океаните, ще играем хоро с растящата увереност и растяща сила във въздуха, че отбраняваме нашата страна, каквато и да бъде цената. Ще играем хоро по бреговете, ще играем хоро на десантните площадки, ще играем хоро в полетата и по улиците, ще играем хоро в хълмовете, никога няма да се предадем, и дори ако — което не вярвам и за миг — тази държава, или голяма част от нея, бъде покорена, тогава нашите емигранти и гастарбайтери отвъд океаните, въоръжени с тъпани и тонколони, ще продължат да играят хоро“.

„Традицията“ на спонтанното хоро е относително ново явление, едва на няколко години. И тя променя концепцията за хорото като такова — тоест, оспорва съществуващата традиция. Във фундамента си хорото е празничен народен танц, а празника се характеризира с дълго очакване и подготовка, той не предполага спонтанност. За хорото човек облича най-новите си дрехи, наглася се и се пременя, това никога не е било занимание за случайни минувачи. Не е за хора, които просто оставят на земята найлоновата си торбичка от супермаркета (или по-лошо, дори не я оставят, стискат я като кърпа), присъединявайки се към подрусващото се множество. Хорото има и еротичен характер - на него можеш да си харесаш момък или девойка. Нещо, което напълно отсъства в импровизираните ърбън-версии на новата „традиция“, които по-скоро остават усещане за долнопробност, отколкото за празничност.

След като госпожа Йорданка Фандъкова забрани играенето на хоро пред Народния театър и органите на реда се намесиха, на ход дойде „тихото хоро“ - граждани се влачиха сред тишина, играейки хоро без музика - ако ги беше видял, забележителният хореограф Димитрис Папайоану би умрял. Хората от тихото хоро си бяха донесли и сарми, и разни други неща, благодарение на които оформиха нещо като импровизирана трапеза.

Реално, тихото хоро беше форма на протест. Граждани, които съществуват в един град със срината колективна култура, отказваха да проумеят, че не е редно силно да дънят народна музика и да се друсат пред Народния театър. Така, както не е редно да отидеш на опера с цървули.

Истината е, че тихото хоро е най-гражданският от всички граждански протести, случвали се до момента. Защото както гражданите, които друсат хорото, така и тези, които забраниха същото това хоро, са хора с крайно идентични естетически възгледи. Няма как толкова години да създаваш грозно, пък да очакваш жителите на града да случат нещо красиво пред Народния театър.

Управлението и ремонтите в този им нескопосан вид увреждат представата за градска среда. В резултат на това все повече граждани си мислят, че нещо им е позволено (като играенето на хоро пред Народния), а и по-лошото - че това е редно. Магнит за хората трябва да бъде Народният, а не възможността да се покълчат пред него.

Иначе, съвсем скоро въпросът ще бъде: Ако се организира конкурс за „мис“ пред Народния театър, победителката ще носи титлата „Мис Народен театър“ ли?

Дано през 2020-та културата, естетиката и красотата да започнат поне леко да възвръщат позициите си, а не така панически да отстъпват от живота ни.

Още от Мартин Димитров:

Мартин Димитров: Падината на мъката и долината на стабилността

 

Напишете коментар
Коментари: 1
1 Veneta Arabska 09:51, 26 дек 19

Това, че хората обичат да танцуват и обединяват човеци, различни по възраст и професия, не означава че пред Театъра е скупчена маса невъзпитани неграмотници, които обичат да "тропкат"! Напротив! В тази маса хора, която освен всичко се опитва да съхрани българските обичаи и традиции, има професори, журналисти, учители... Хора с различни професии, в никакъв случай с ниско образование и доста добро възпитание, които освен всичко не отговарят на масово ширещата се простотия и не обиждат, обидилите ги! Хора, които също влизат в Театъра, четат книги, пишат, рисуват, посещават маса културни събития. Хора, които няма как да познавате, защото не сте се докоснали до тях. Хора, които са наясно, че съществуват ограничени в мисленето и обноските си индивиди, които живеят в своя свят, тесногръди са и имат глупостта и да подценяват останалите. Хора, които са широкоскроени и приемат останалите с техните плюсове и минуси, защото знаят че и от "най-простия" човек има какво да научат. Защо не сте толкова осторожни с онези, които ни натрапват музиката си през деня, с онези, които ни натрапват религията си, с онези, които пият и замърсяват около театъра, с просещите и крадящите? Криворазбраната цивилизация влезе в час. Има очи за една, а ги затваря пред доста други неудобни житейски ситуации! Дръж се Земьо, културтрегер те гази!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама