Поглед назад към "Земята на българите"

10:30, 14 дек 19 / Поглед назад 25 1794
1

"Ти идеш от дълбочината на вековете, от потъмнелите страници на историята се усмихват твоите бездънни очи. Косата ти е прошарена от среброто на времената, нозете ти са боси, а петите — напукани. Наместо гердан от златици, ти носиш една вехта бакърена пара, нанизана на конопена връв, отколе изкопана от разрушена старинна твърдина.

Наместо белези от златни гривни, по ръцете ти личат следи от вековни вериги. А над мокрите очи на твоето високо чело има едно черно кръстче, горено с огън.

Ти си девойка с чисто сърце, ти си майка, която е откърмила милиони синове..."

Спомяме си за Ангел Каралийчев, който приключи своя приказен път на днешната дата преди 47 години с откъс от  "Земята на българите".

Има четива, които от десетилетия не излизат от учебниците и от списъците с книги, препоръчвани на децата за прочит през лятната ваканция. Българчета от невръстна възраст плачат на историята на малкото лястовиче от „Майчина сълза”. Или се смеят с приключенията на маймунката от „Тошко Африкански”. И, разбира се, с народните приказки, събрани и преразказани сладкодумно от Ангел Каралийчев. Един от най-любимите български детски писатели и преводачи е роден на 21 август, през 1902 г.

Той идва на бял свят в бедно семейство в Стражица, Великотърновско. Чак не е за вярване, че при неграмотна майка и брулен от живота баща в дом, в който има само две книги (Песнопойка от Славейков и историята на Александър Македонски), ще порасне благоговеещ над красивото слово син. Дължим появата му като писател първо на неговия учител Константин Кръстев, който забелязва дарбата на детето да разказва и любопитството му за нови знания. Именно той започва да дава на Ангел книги, да го насърчава да чете и пише.

Едва на 17, Каралийчев вече е сътрудник на русенското сп. „Ученическа мисъл”. Следва химия в СУ „Св. Климент Охридски”, но продължава да пише – тогава се ражда първата му стихосбирка „Ръж”. А когато негов близък приятел умира от туберкулоза, зарязва завинаги точната наука и се отдава на литературата. Не на друг, а на Ран Босилек дължи интереса си към писането за деца.

Каралийчев често се среща на живо с малките си читатели и им разказва своите истории. Случва се те да го питат има ли деца, а той, натъжен, въздъхва: „Да, имам! Всички български деца са мои деца!” Съдбата го лишава и от сина, месеци след раждането му, и от дъщерята, починала едва на две години. На нея посвещава детската повест „Ането.”

Ангел Каралийчев си отива от този свят на 14 декември 1972 г. в София, оставяйки богато литературно наследство. През 1974 г. неговият сборник с  разкази „Приказен свят” печели световно отличие за детска литература – Почетна грамота на името на Ханс Кристиян Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY).

 

 

 

 

 

 

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.