Поглед назад: Договор за нови страдания

07:00, 27 ное 19 / Общество 25 1408 Християна Димитрова
1

В края на Първата световна война българската държава има нещастието да е от страната на загубилите най-големия дотогава световен конфликт. Тя, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да моли за мир.

Така на 27 ноември 1919 година се подписва безспорно една от най-пагубните спогодби в цялата българска история, а именно – Ньойският договор.

Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Подписан е от българска страна, под огромния натиск на Съглашението, от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

Клаузите на договора са немалко, но на териториалните се отдава най-голямо значение.

Според тях България губи територия в размер на повече от 11 хил.кв.км. Западните покрайнини (с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия) са предадени на Сърбия; Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под управлението на Съглашението и в нея първоначално се настанява Франция.

Малко по-късно, под натиска на Англия, областта е включена в пределите на Гърция. Губим излазът на Бяло море, отнета ни е Южна Добруджа (връща се на Румъния).

България е задължена да премахне задължителната военна служба, а професионалната войска е ограничена до 20 000 души. С течение на времето родните политици успяват да се договорят и за 10 000 жандармеристи и 3000 души гранични войски.

Под формата на репарации за срок от 37 години трябва да бъде изплатена огромната сума от 2,5 млрд. златни френски франка с лихва от 5% (с изключение на първите две вноски, които са с лихва от 2%) или общо за 37 години сумата възлиза на почти 5 млрд. златни франка – сума, непосилна за българското правителство по онова време. На балканските съседи трябва да бъдат предадени определени квоти добитък, храни, въглища. 

2 милиона българи са оставени под чужда власт, лишени сме от правото на наборна армия, иззето е оръжието и сме обречени на тежки дългогодишни репарации.

Българската делегация, която трябва да подпише Ньойския мирен договор, няма никакъв достъп до конференцията, отнета ѝ е каквато и да е възможност да участва в преговорите и договарянето на условията. Едва на 19 септември делегатите ни са поканени в Министерството на външните работи, където съюзническите делегати вече са заели местата си. Председателят Клемансо връчва на нашите представители проектодоговора. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения.

Клаузите предизвикат реакция на българските представители. Делегацията изразява несъгласието си с откъсването на Южна Добруджа, Западните покрайнини и Западна Тракия. По отношение на Македония тя предлага населението само да определи съдбата си чрез провеждане на допитване. Възражения се изказват и по отношение непосилните за България репарации и останалите финансови тежести.

На 3 ноември е изпратен отговор на българските възражения,които са отхвърлени и е даден срок от десет дни за положителен или отрицателен отговор. Възможността за отказ от страна на България е до голяма степен единствено на хартия. Съюзниците изрично посочват, че при такъв сценарий действието на Солунското примирие ще се смята за преустановено.

При тази затруднена ситуация министър-председателят Теодор Теодоров не се решава да подпише договора и подава оставка.

Така отговорността пада върху новия министър-председател Александър Стамболийски, чиито последни опити за смекчаване на някои от клаузите също са неуспешни – няма възможност да проведе срещи с ключовите фигури от делегациите на Антантата, а балканските им съюзници настояват за по-бързо сключване на договора.

Официалното подписване става в парижкото предградие Ньой на Сена от министър-председателя Стамболийски за България и от победителите в лицето на Съединените американски щати (САЩ), Британската империя, Франция, Италия и Япония като главните съюзени сили и техните съюзници Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджас (днес Саудитска Арабия), Полша, Португалия, Румъния, Сърбо-хърватско-словенската държава, Сиам (днешен Тайланд) и Чехословакия.

Все пак Ньойският договор има и някои положителни страни. Той открива възможността за присъединяването на България към Обществото на народите (ОН), чийто статут е неразделна част от мирното споразумение. Съгласно договора, България се присъединява и към Международната организация на труда (МОТ). В следващите години тя приема всички нейни по-важни решения и развива впечатляващата социална система и трудово законодателство за времето си, въпреки факта, че нивото ѝ на индустриализация е по-ниско от това на други европейски държави.

За най-пагубна последица се смята разбиването на националното единство. Обществото се разделя както по отношение приоритетите във външна политика, така и в посоката на развитие вътре в страната, значително влошено от Ньойския диктат.

В следващите години България е залята от политически убийства, преврати, атентати, опити за въстания и непрестанни конфронтации между различните обществени групи.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Трябва ли да бъде променян романът "Под игото" на Иван Вазов?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 75 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.