Поглед назад: Опит за обяснение на едно братоубийство

07:00, 28 ное 19 / Поглед назад 25 2005 Topnovini
1

Яне Сандански нареди!

...Да бъдат убити Борис Сарафов и Иван Гарванов. 

Така и става.

На днешния ден през 1907 г. по нареждане на Яне Сандански, Тодор Паница застрелва Борис Сарафов и Иван Гарванов. Това са двама от най-видните дейци на македоно-одринското движение.  Екзекуцията на двамата дейци, по това време задгранични представители на ВМОРО, е извършена от Тодор Паница по решение на Серския окръжен комитет, ръководен от Яне Сандански. 

Борис Сарафов                                                                                                Иван Гарванов

 

ВМОРО е създадена от Даме Груев и Д-р Христо Татарчев с цел освобождението на Македония от турско иго и нейното присъединяване към България, като най-напред целта на тази организация е създаването на една автономна Македония и после нейното присъединяване. Задграничното представителство на практика представлява един вид външното министерство на ВМОРО, която на практика е „държава в държавата“. ЗП е създадено след Първия Солунски общ конгрес от 1896 г. с най-важната си задача – да поддържа тесни връзки с българското правителство.

Убийството

Убийството на двамата видни дейци на ВМОРО е резултат на настъпилото разцепление и противопоставяне в редовете на ВМОРО, като основната вина за това носи т.нар. Серска група, възглавявана от мелнишкия войвода Яне Сандански. То слага началото на междуособна война в организацията, тлееща след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание и смъртта на Гоце Делчев и Даме Груев. Извършено е от Тодор Паница в дома на Сарафов, където трябва да се проведе среща между т.нар. вътрешни и външни дейци. След него ВМОРО се разпада на враждуващи крила, а през следващите десетилетия от ръката на нейни дейци са извършени и десетки други братоубийства, което слага край на българската кауза в Македония. 

Денят на покушението е определен от самия Паница - 10 декември (стар стил 28 ноември). Той е поканен в дома на Борис Сарафов на ул. Осогово, № 36. Съгласно предварителните уговорки, на нея трябва да присъстват и тримата задгранични представители, но в последния момент Христо Матов заявява, че няма да може да дойде „поради ангажираност“. След „спокойно и гладко" водения разговор, около час преди полунощ, Сарафов и Гарванов изпровождат Тодор Паница до изходната врата. Възползвайки се от момента на изненада, последния вади рязко двата си нагана и прострелва от упор Иван Гарванов в лявото ухо, а Борис Сарафов в лявото сляпоочие и изчезва в тъмнината по софийските улици.

Тодор Паница

 

Убийството спонсорирано от Белградския Македонски Комитет, като Георги Герджикович изплаща пари на Тодор Паница за убийството.

Противниците на Яне Сандански отричат изцяло идейните мотиви, свързани с убийството, като обясняват поведението му единствено със стремежа да се наложи над Организацията. От своя страна серските ръководители мотивират решението си за издаване на смъртните присъди изцяло с идейни причини. За всяко от тези две становища съществуват немалко аргументи. Позоваването само на едно от тях обаче дава фрагментарна, а в известен смисъл и невярна представа за извършеното от серчани.  

Убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов има изключително неблагоприятни последици за македоно-одринското революционно движение като цяло. Екзекуцията на двамата задгранични представители създава непреодолими пречки за каквито и да е обединителни процеси във ВМОРО. Убийството е повратен момент не само за ВМОРО, но и за отношението на управляващите в България към крайната левица. 

Сарафов и Гарванов са сред най-изтъкнатите дейци на ВМОРО почти от създаването му. Първият активно сътрудничи с Гоце Делчев и Гьорче Петров, а по време на Илинденско-Преображенското въстание е началник на Главния щаб в Битолски революционен окръг. Вторият е член на Солунския комитет от 1899 г. и под негово ръководство на Солунския конгрес на ВМОРО (1903 г.) се взема решение за вдигане на въстание. Убиецът пък е член на ВМОРО от 1902 г., а след краха на въстанието се сближава с Яне Сандански. Заради убийството на Сарафов и Гарванов е осъден на смърт от Кюстендилския конгрес на ВМРО през 1908 г., но присъдата е изпълнена едва през 1925 г. от Менче Кърничева в Бургтеатър във Виена.

Убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов е най-драстичният в историята на ВМОРО до момента, но типичен по своята същност случай на ''революционно'' разчистване на сметки.

 

НЕКРОЛОГ ЗА СМЪРТТА НА Б. САРАФОВ И ИВ. ГАРВАНОВ.

СОФИЯ, 1 ДЕКЕМВРИ 1907 Г.

Граждани

Утрешният печален ден, в който два бележити сина на българския народ се разделят от нас завинаги, след като живяха и умряха за него, трябва да събере всички граждани в едно, за да засвидетелствуват своята почит и любов към ония, които с велики дела прославят отечеството.

БОРИС САРАФОВ И ИВАН ГАРВАНОВ,

Чиято трагична смърт е вече известна на целия свят, ще бъдат пренесени във вечното си жилище утре, неделя, в един часа след пладне.

БОРИС САРАФОВ И ИВАН ГАРВАНОВ,

които със своите заслуги към освободителното дело украсиха главите си с лаврови венци, утре тръгват към вечен покой с погребални венци.

Граждани! Елате да ги изпратим! Покрийте домовете, дукяните и работилниците си с черни знамена, в знак на дълбока жалейка.

Братства, дружества и еснафи, елате всички задружно със знамената си да отдадем дължимата чест на славните народни герои.

Комисията.

ЦДА, ф. 1782 к, оп. 3, 1 л. Печатно.

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани