Поглед назад: 75 години от убийството на Райко Алексиев

10:00, 18 ное 19 / Поглед назад 25 1290 Любомира Николова
1

На 18 ноември 1944 г. е пребит до смърт Райко Алексиев (1893 - 1944) - хуморист, художник, писател, публицист и издател.

Райко Алексиев е роден в Пазарджик, на 7 март 1893 г., в семейството на българи бежанци от Солун.

Следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия. Специализира живопис в Германия и Италия.

Първата си самостоятелна изложба открива през 1914 г. и до края на годината организира още пет.

Участва в Първата световна война като военен художник.

Снимка: Държавна агенция "Архиви"

Редактира сп. „Българан” (заедно с А. Божинов и Д. Подвързачов), сътрудничи с хумористични разкази, фейлетони, спомени и пътеписи на в. „Камбана”, „Литературен глас”, „Зора”, „Мир”, „Барабан”.

През 1925 г. е съставител и съавтор на читанки за ІІ, ІІІ и ІV отделение.

Творбите си най-често подписва под псевдонимите: Fra Diavolo, Гуньо Гъсков, Козирог, Щурец.

Председател е на Съюза на Дружествата на художниците.

Създава седмичника в. „Щурец” през 1932г. Сам рисува всички карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри в него, занимава се и с разпространяването му.

Снимка: Държавна агенция "Архиви"

В. „Щурец“ се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. с тираж от 50 000 през всичките 12 години. По този начин заема челно място сред родните печатни издания. Сред сътрудниците на вестника са така известните имена на Елин Пелин, Добри Немиров, Матвей Вълев, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Александър Добринов, Илия Бешков, Стоян Венев, Чудомир.
Райко Алексиев е автор и на няколко хумористични книги: „Жалостиви случки”(1929); „Генчо Завалията” (1933-34); „Клюката” (1935); „Хорски уста” (1937); „Хумористична история на българите” (1937) и др. Героите му Генчо Завалията, Гуньо Гъсков, Нане-Гето, отец Тарапонтий се превръщат в нарицателни.


Райко Алексиев е арестуван на 10 септември 1944 г. в Писателското кафене на ул. „Цар Освободител”, изтезаван и пребит до смърт на 18 ноември 1944 г.

Посмъртно е осъден от Народния съд през 1945 г. в Дело № 6 – Делото на интелектуалците. По него са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, между тях и някои вече умъртвени, а за свидетели са привлечени 145 техни колеги. Реалибитиран е през 1989 г.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани