ТОПНОВИНИ потърси за коментар вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, който ни разказа как ще бъдат увековечени героите на 9-а пехотна Плевенска дивизия и боевете при Дойран с дължимото им.
Министър Каракачанов, днес на 16 ноември паметникът на 9-а пехотна Плевенска дивизия ще стане факт? Разкажете ни повече за него и перипетите, през които премина тази така трудна борба?
Идеята за паметник на героите от 9-а пехотна Плевенска дивизия на ген. Владимир Вазов е много стара, още от 1926 г. започва една подобна инициатива. През 1934 година се слага, така да се каже, основният камък, върху който ще бъде изграден паметникът. Поради трудността да се наберат средства след 9 септември 1944 г. тази идея е забравена, а събраните пари изчезват. След 10 ноември 1989 г. през 2000 г. отново Инициативен комитет започва да събира средства за изграждането на този паметник, но и тази идея заглъхва.
През март месец 2018 г. беше направен инициативен комитет в Плевен, чиито патрон съм аз и започнахме събирането на средствата за изграждането на този паметник. За година и половина бяха събрани необходимите средства, затова голяма заслуга има Министерство на отбраната, което дари не само парични средства, а и материала от стари гилзи и скрап, който има за изграждането на паметника.
Дарители има най-различни, хубавото е, че много обикновени граждани са дарили кой 20, 50, 100 лв. Аз бях призовал всички плевенски народни представители – 9 на брой, да дарят по една заплата, аз дадох такъв пример и дарих цяла министерска заплата.
За съжаление, само двама от народните представители последваха моя пример, но това не е толкова важно. По-важно е, че парите се събраха, в даренията се включиха Съюзът на запасното войнство дариха 14 000 лв., ВМРО дари 10 000 лв., парламентарните групи на „Обединени патриоти“ и ГЕРБ направиха същото.
Този паметник е изключително важен, защото близо 100 години тази инициатива не може да се реализира, ние като народ трябва да уважаваме своите предци, които са давали живота си за България.
Снимка: Министерство на отбраната, Спиридон Спиридонов
В продължение на цели две години през Първата световна война от 1916 г. до 1918 г. 9-а пехотна Плевенска дивизия е разположена до Дойранското езеро в Македония и защитава тогавашните предели на България от пет-шест пъти по многоброен противник, състоящ се от английска и френска армия, сръбски и гръцки военни части и се представя достойно - не отстъпва, а побеждава.
Известен е примерът, когато през 1935 година командирът на дивизията ген. Владимир Вазов, който по това време не е действащ военен, отива на посещение в Лондон и английският командващ на парада командва: „Свалете знамената. Мирно. Влиза победителят от Дойран. Такава чест на български военачалник, а големи български военачалници има десетки и стотици в нашата история, не е оказвана на никому.
Ние като народ трябва да уважаваме своите национални герои, трябва да уважаваме хората, които са дали живота си за това ние да съществуваме като държава и да живеем в собствена такава.
Бих казал, че над 50 години не е правен подобен голям паметник в България. Той е цяла композиция – това са пет фигури, фигурата на ген. Владимир Вазов е висока 3,50 м, а в подножието й във фриз от 2,30 м са разположени четирима войници – единият със знаме, другият с тръба, третият с известната стойка „На нож“, които характеризират различни моменти от славната история на 9-а пехотна Плевенска дивизия.
Аз се радвам, че във времето, когато аз съм министър Министерство на отбраната освен че модернизира и закупува техника, намери възможност да отдели средства за изграждането на един подобен паметник, който ще остане за поколения напред. Бойната техника след 30-40 години ще бъде заменена с друга, но този паметник, подобен на много други, ще остане занапред, за да напомня на българските поколения, че ние сме народ със славна история, която заслужава уважение.
Снимка: Аrmymedia.bg
Колко средства бяха необходими за изграждането му?
Днес Инициативният комитет „Героите на Дойран“ ще отчете средствата, които са дадени. Средствата включително с материала, който беше отделен от Министерство на отбраната са отделени 170 000 лв. Сумата вероятно ще доближи около 250 000 лв., което ако направите сравнение с много други паметници – значително по-малки е многократно по-малка, сравнително ниска.
И склуптурите и леярят работеха почти без печаба само, за да издадат паметника.
Трябва да отбележа, че община Плевен също ни съдейства за изграждането на паметника. И кметът, и областният управител, и общинският съвет на Плевен гласува 20 000 лв. от своя бюджет за подпомагането на изграждането му.
Много са хората, които допринесоха, за което аз им благодаря.
Снимка: Аrmymedia.bg
Каква е причината чак след 75 години, след 9 септември 1944 г. да отдадем тази почит на ген. Владимир Вазов и на българските воини сражавали се край Дойран?
По времето на комунизма подобни паметници от войните не се правеха. Даже някои паметници бяха премахвани, защото тогава – поне в началото на 60-70-те години Балканската и Първата световна война бяха наричани „Капиталистически“, „Империалистически“ и те не се тачеха.
А защо след 10 ноември 1989 г. чакахме 30 години, защото българските политици се занимаваха с това да разделят нацията и да подражават на чужди модели?
Виждате през последните 1-2 години как български политици, които наричат себе си десни са много по-активни да ни прокарват разни джендърски конвенции, отколкото да защитава българското, и историята, и паметта на България.
Други пък говорят за разни леви и социални утопии. Политиците разделят нацията, а не я обединяват.
Това, което може да ни обедни е именно историята ни (нашето минало и героите, които са загинали за България). На фронта, умирайки за България не са се делили на леви и на десни, и не са си играели игрички, каквито днес наблюдаваме в нашето общество.Точно заради това те са още един пример за нас не само като героизъм, но и като единство в името на България.
Успяваме ли в наши дни да съхраним патриотизма в България и какво ни липсва?
Липсва ни това единство, за което говоря, а за успяване - успяваме, въпреки държавата и различните правителства, които управляваха България през последните 30 години. Виждате, че има десетки патриотични сдружения – Съюзите на запасните войни, клубовете „Традиция“ в различните градове на България, различни младежки патриотични сдружения, фолклорни инициативи – народът успява. Това само показва, че абсолютно напразни са всички опити на новите идеолози през последните 20-30 години, които се опитват да ни налагат нови ценности, модели, нещо ново привнесено този път от Запад. Както и преди 45 години се опитваха да ни вкарват някакви съветски модели и други ценности. Българинът оцелява, защото здраво се е държал за своята история, култура и обичаи. Затова е оцелял 1400 години тук на Балканите.
Въпреки опитите на външни и български фактори да го разделят, да му налагат чужди идеологии и идеи. Аз съм оптимист. Няма как така да унищожиш един народ, въпреки опитите, които се правят, включително от сега действащи политици.
Снимка: Аrmymedia.bg
С изграждането на паметници като този на 9-а пехотна Плевенска дивизия ли трябва да възпитаваме подрастващите поколения и с чествания на годишнини от значими битки, заради които я има днес България?
С паметници като този, с образователната система, а не да пълним учебниците с измишльотини, че нямало турско робство, а имало турско културно присъствие, което е цинизъм, неотговарящ на истината. Или да пълним главите на децата с джендърски идеологии, че до 8-9-годишна възраст нямали пол и били безполови същества и сами могли да изберат от кой пол ще бъдат, и с някакви т.нар. общоевропейски ценности.
Образователната система, семейството и подобни инициативи, това са факторите, които ще крепят паметта и съзнанието на нацията в бъдещите векове.
Какво бихте казали на нашите млади читатели, за да провокирате интересът им към историята ни?
Доволен съм от факта, че през последните години виждам как интересът на младите към историята на България се пробужда – във всякакви направления, като история, като религиозни традиции и фолклор. Това е отговор именно на тези опити на разни външни фактори и техните вътрешни личности (обслужващ персонал на чужди интереси), нищо повече. Бих им казал на тези, които не са запознати с бойните действия и подвига на ген. Владимир Вазов и 9-а пехотна Плевенска дивизия, че в интернет има страшно много материал, който може да им бъде полезен. Има и документални филми за Дойранската епопея и за героизма на българския войник и офицер през Първата световна война.
Снимка: Министерство на отбраната, Спиридон Спиридонов
Мисля, че ако обърнат внимание на тази тема и в интернет, не само в литературата, която е издадена, ще им бъде полезно и ще допринесе затова още повече да се убедят, че патриотизмът е необходим и да бъдат горди, че са българи.
Още по темата:
Добави коментар