На днешния ден се навършват 76 години от първата масирана бомбардировка над София от англо-американската авиация през Втората световна война. Хаос, разруха, десетки убити и ранени, пожари и изплашени граждани.
За събитията през 1943 - 1944 година екипът на ТОПНОВИНИ потърси за коментар историка акад. Георги Марков.
Разкажете ни повече за бомбардировките над София и по-големите градове в България от 1943 - 1944 година.
Бомбардировките са предложени от Чърчил, който смята, че трябва да си разчисти стари сметки с България от Първата световна война. Намесата на България на страната на Германия между Съглашението го проваля в Дарданелската операция и той трябва да подаде оставка като първи лорд на адмиралтейството. Тогава Чърчил се обръща срещу нас, наричайки ни ''грешните българи'' и убеждава Рузвелт, че трябва да бъде бомбардирана не само София, а и другите по-големи градове. Тактиката на Чърчил в Германия и другите държави е да се унищожават не само военни поделения и заводи, а и цивилно население.
Кои са причините, които карат англо-американските съюзнически войски да стартират тази атака?
След смъртта на цар Борис на 28 август 1943 година се смята, че няма как България да излезе от Тристранния пакт, поради което трябва да бъде наказана. Чърчил настоява да има десант на Балканите, но Сталин се противи и това не се осъществява. Искал е да разруши тила на Беломорската отбрана, която сме поддържали с германците в Беломорска Македония и в Западна Тракия. Има и военна цел, и политическа, и психологическа. Особено по отношение на София да бъде разрушена като дипломатически, стопански и военен център. Започва евакуация на министерства, на щабове. Тези бомбардировки имат и морален ефект.
Допускате ли, че въздушните нападения може да са били акт на лична омраза на Чърчил към България?
И лична омраза, и политика, и прилагане на военното престъпление в една стратегия. Победителите също са военнопрестъпни по отношение на тези въздушни бомбардировки. Избиването на десетки хиляди невинни граждани е престъпление срещу човечеството.
Чрез бомбардировките плащаме ли за грешния избор на нашите политици по време на Втората световна война, когато България е германски съюзник?
За разлика от Първата световна война България е нямала възможност да прави избор, защото Мусолини напада Гърция, Гърция се обръща към Чърчил за помощ, който стоварва войски в Гърция и Хитлер решава на всяка цена да премине през България, дори отлага операция ''Барбароса'' срещу Съветския съюз от 10 май до 22 юни, което е фатално за войната на Изток. Не е имало избор, това е просто една военна необходимост.
Каква е оценката на тези събития през призмата на настоящето? Можем ли да я наречем символична война?
Важно е да запазим обективността в историята, да не се поддаваме на политическа коректност и да си налагаме автоцензура. Бомбардировките са военно престъпление, защото 2/3 от жертвите са невинни хора. Това се предприема съзнателно, за да се срине духът на един народ, независимо дали в Германия, България или в някоя друга страна от Тристранния пакт. Не трябва да се съобразяваме със съвременната политическа конюнктура и да премълчаваме, че тези бомбардировки са акт на военно престъпление.
Добави коментар