Поглед назад: 76 години от първото масирано въздушно нападение над София

07:00, 14 ное 19 / Поглед назад 25 2438 Topnovini
1

Бомбардировките над София от 1943 – 1944 г. са може би най-мрачният и трагичен епизод от историята на столицата, който изменя облика й завинаги.

На днешния ден се навършват 76 години от първата масирана бомбардировка над София от англо-американската авиация през Втората световна война. Това не е първият подобен акт срещу България през военния конфликт, но поради интензивността и масовостта си, той бива приеман за поставящ началото на серията от ужасяващи бомбардировки.

 

14 ноември 1943 година.

12:30 часа.

137 самолета – 91 бомбардировача B-25 Мичъл и 46 изтребителя „Лайтинг“ атакуват София, пуснати са 563 бомби. Разрушени са 47 сгради и постройки. Убити са 59 души и са ранени 128. Тежко ранени са 49 човека, по-леко - 79. Срещу противника излитат 17 български изтребителя Ме-109. Във въздушния бой загива фелдфебел Йордан Славов. Оповестителната служба закъснява да подаде сигнал за приближаваща опасност. ПВО не успява да свали противников самолет, но успява да отклони атаката от центъра на града. Изстреляни са 1471 тежки и 2128 снаряда от по-малък калибър.

Следват бомбардировки почти през десет дни.

Първият масиран удар срещу столицата се извършва по нареждане на Лондон. И то неслучайно.

Сянката на провала на Дарданелската операция през Първата световна война (25 април 1915 ‒ 9 януари 1916 г.) години наред ще тегне над британския министър-председател Уинстън Чърчил. Българската армия спира инвазията на съглашенските войски и те са евакуирани в Египет. Оттогава той остава с трайна неприязън към българите и България. Това най-ясно проличава през Втората световна война, когато без колебание нарежда масираните бомбардировки на София.

Жестоко звучат изречените преди това от Чърчил слова: „Нужно е да се удари единствено столицата на България, за да капитулира цялата държава. Този град трябва да бъде унищожен, да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засадят картофи.” Операцията е осъществена под кодовото наименование „Прицел от упор”.

Следват нови въздушни атаки на 24 ноември, 10 и 20 декември 1943 г., като в последната вече се включват и американски бойни авиони. В защита на столицата се намесва противовъздушната отбрана и българската авиация. Свалени са общо 16 неприятелски самолета, но загиват няколко наши летци. Сред тях се откроява легендарният поручик Димитър Списаревски – първата българска „жива торпила”.

С началото на 1944 г. нападенията стават още по-жестоки, вече са насочени към централните части, при което броят на жертвите нараства значително, а материалните щети са непоправими, много сгради в представителните квартали на града се превръщат в руини и днес само архивните кадри пазят спомена за тях. В българската история 10 януари 1944 г. ще остане известен като "черния понеделник", когато близо 300 самолета хвърлят бомби, при което отнемат живота на над 500 души.

Хаос, ад. Разрушени къщи, разорани улици, димящи пожари и развалини, повредена електрическа мрежа и водопровод, студ и дезорганизация, изплашени граждани, които плахо се завръщат към домовете си - това бе София вечерта към 22 часа. Те търсеха изчезналите си близки или топло място, където да се приютят в студената нощ, когато изведнъж, неочаквано за всички и без предупреждение от сирените, се чуват артилерийски изстрели и в същото време над главите им падат отново бомби и прелитат самолети.

На 16 март, 24 март и 29 март 1944 г. са извършени по-малки бомбардировки. С най-сериозни поражения над постройките и къщите е нападението на 30 март. Извършената евакуация на София обаче проваля плановете на нападателите да убият голяма част от населението - жертвите и ранените са значително по-малко. Но над 3500 сгради са напълно унищожени.

Поглед назад: 134 г. от Сръбско-българската война

По време на бомбардировките от 1943-1944 г. са убити, безследно изчезнали и починали от раните си над 2000 души от софийското население, разрушени са над 12 500 сгради. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Напълно унищожени са Държавната печатница, Областният (Окръжен) съд, Малката баня, Градската библиотека, театър "Одеон", Юнион клуб, Домът на културата и печата, Артилерийските казарми, католическата катедрала "Свети Йосиф" и мн. др. Те не са възстановени. Силно засегнати са Народният театър, Народното събрание, Българската земеделска банка, Богословският факултет, Природонаучният музей, зала "България", къщата музей "Иван Вазов", сградата на БАН, Централна баня, Александровска болница.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани