Поглед назад: Константин Величков - човекът, осъден на смърт от турците след Априлското въстание

07:00, 16 ное 19 / Поглед назад 25 1990 Topnovini
1

16 ноември 1907 година.

На този ден умира Константин Величков. Историята ще го запомни като човекът, осъден на смърт от турците след Априлското въстание, който бива спасен от европейската комисия. След това продължава да помага на освободителното дело, превеждайки на руснаците по време на Освободителната война. Политическата и литературна дейност, която развива след Освобождението пък завършват образа му на изтъкнат деец.

Роден през 1855 година в Татар Пазарджик (днешен Пазарджик), Константин Величков произхожда от занаятчийско семейство. Баща му Величко Петков-Кюркчията е бил един от видните градски първенци и това му позволява да осигури добро образование на сина си, който след като завършва местното класно училище, учи във френския лицей “Галатасарай” в Цариград. 

След завършването си Величков се завръща в родния град, където започва да преподава български и френски. Младият Константин не остава безучастен и към революционните настроения в цяла България. Става член на местния революционен комитет и участва в подготовката на Априлското въстание, по време на което бива заловен от турците и осъден на смърт. Спасен е единствено благодарение на намесата на европейската комисия, разследваща насилието при потушаване на въстанието.

Залавянето му от турците не го отказва от намерението му да помогне на поробеното си отечество. По време на Руско-турската война той работи като преводач на руснаците. След войната се завръща в родния град, където става председател на Окръжния административен съд, а през следващите години успява и активно да се намеси в политическия живот на Източна Румелия, ставайки народен представител в Областното събрание. Междувременно решава да поднови образованието си и заминава за Париж, където започва да учи право, но не успява да се дипломира. Завръщайки се в България става член на  Българското книжовно дружество (днес БАН) и участва в Съединението.

След 1885 година Константин Величков влиза във втория кабинет на Константин Стоилов и става министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. По време на третия мандат на Стоиловото управление, Величков отново заема важни длъжности – министър на търговията и земеделието, както и на народното просвещение.

Освен с политическата си кариера, Константин Величков остава следа в българската история и с културната дейност, която развива.

Пише драми, повести, разкази, статии и стихове. Заедно с Иван Вазов изработват двутомната “Българска христоматия”.  По негова инициатива се открива и Държавното рисувално училище в София. 

Творчеството на Константин Величков е създавано в редките затишия между отговорни политически ангажименти, които е поемал, поради което то не е обемисто. Много от книгите му са отпечатани след смъртта на автора.

Владеещ френски, италиански и руски език, Величков развива плодотворна преводаческа дейност, публикувайки на български език произведения на Шекспир, Молиер, Данте, Хайне, Пушкин, Лермонтово, Некрасов. Едва 17-годишен започва с преводите и споделя, че през цялото време, докато ги е правел, е бил воден единствено от желанието да разшири кръгозора на българския читател. Поезията му е възрожденски ентусиазирана и в същото време целяща да издигне културното равнище на сънародниците си.

Константин Величков през целия си съзнателен живот е воден единствено и само от желанието си да помогне на България, което се доказва най-добре от действията му. Умира на 16 ноември 1907 година във френския град Гренобъл. През 1909 година тленните му останки са пренесени в София, където е и погребан.

Псевдоними: Джовани Белтрафио, Един българин от Южна България, А. Коса, П. Минев, А. И., А. М., В. П., К. В., С., С. К.

 

Къщата музей на Константин Величков в Пазарджик:

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани