Поглед назад: Светът отбелязва 104 години от края на един апокалипсис

Точно преди 104 години датата 11 ноември 1918 г. слага край на един апокалипсис.

Около 10 милиона души са убити, а 20 милиона са ранени. Икономическите загуби възлизат на 360 млд. долара.

Първата световна война се води между две основни военно-политически групировки – Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България) и Антантата (Съглашението – Франция, Великобритания, Сърбия и др.).

Тя започва след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд на 28 юни 1914 г. от сръбския студент Гаврило Принцип в Сараево.

Между Сърбия и Австро-Унгария започва война, която задейства системата от военни съюзи на Стария континент и въвлича основните европейски сили и техните колонии по целия свят в една от най-тежките войни в човешката история.

Войната завършва 4 години по-късно с победа за Антантата. Мобилизирани са 70 милиона войници по целия свят, от които 60 милиона в Европа. Твърди се, че сред жертвите са 115 000 български войници и офицери.

За България войната завършва с подписването на Ньойския мирен договор, който налага на страната тежки репарации, ограничения за числеността на армията и отнемане на територии от страната.

При избухването на войната България обявява, че ще запази неутралитет, но „с пушки при нозе“. И двата военни блока се опитват да я привлекат на своя страна заради важното й стратегическо месторазположение. През май 1915 г. Антантата обещава на България, срещу незабавната й намеса на нейна страна, да получи след края на войната Източна Тракия до линията Мидия – Енос, „безспорната“ и част от „спорната“ зона в Македония, както и подкрепа в преговори с Румъния за Южна Добруджа и паричен заем. Предложенията не са съгласувани предварително със Сърбия и Гърция, които се обявяват категорично против отстъпване на тяхна територия. По същото време Германия и Австро-Унгария гарантират настаняване на българите в Южна Сърбия (Поморавието) и в цяла сръбска Македония веднага след тяхното завладяване, незабавни преговори с Турция за териториални отстъпки, както и връщане на българските територии, отнети според Букурещкия договор, ако Гърция и Сърбия се присъединят към противниковия блок.

Въпреки протеста на опозицията, българското правителство застава на страната на Централните сили. На 24 август/6 септември 1915 г. сключва договор и тайна конвенция с Германия, допълнени от Военна конвенция с Германия и Австро-Унгария. С тях България поема ангажимента да се включи във войната на тяхна страна, като в замяна получи земите, отнети от съседните балкански държави след Междусъюзническата война, и заем от 200 млн. франка. На същата дата е подписана и конвенция с Турция, уреждаща поправка на границата в полза на България по долното течение на р. Марица.

На 10/23 септември 1915 г. България извършва обща мобилизация, а на 1/14 октомври обявява война на Сърбия.

През 1918 г. България и нейните съюзници изпадат в тежко икономическо положение. Настъпва сериозна стагнация в стопанския живот на България, издръжката на огромната войска е непосилна за страната. Изчезват стоките от първа необходимост, развихря се черната борса и спекулата. На редица места избухват гладни бунтове. Остро недоволство се заражда и сред войниците и отделни войскови части на фронта са обхванати от вълнения.

При тези условия в средата на септември 1918 г. съглашенските войски предприемат атака на Южния фронт срещу българските позиции. След тридневни ожесточени сражения извършват пробив в района на Добро поле и предприемат незабавно настъпление към старите граници на България. Разгромът става и повод за Владайското (Войнишкото) въстание. Бунтът е потушен, но България е принудена на 29 септември да подпише в Солун примирие, с което излиза от Първата световна война.