Голямата поука от 10-ти ноември

11:16, 10 ное 19 / Територията на Шкварек 25 1466 Кристиян Шкварек
1

Комунизмът даде на източноевропейците уникален опит, който може да ги спаси в днешните времена


Преди 30 години Европа се отърва от едната глава на модернистката „ламя“, която вече два века се опитва да погълне и унищожи нейната цивилизация, история, вяра и народи. След десетилетия на тоталитарно налаган прогресивизъм и утопизъм, след милиони убити и преследвани, експериментът на Ленин се срина. Той остави след себе си невъобразима разруха, хаос и възможности. Възможности за някои да успеят, за други да се провалят, а за Западния свят да се сдобие с десетки милиони млади и активни хора в трудова възраст. Последвалата демографска катастрофа в Източна Европа все още поставя под въпрос бъдещето на нациите ѝ, но за сметка на това икономическия подем отваря и възможности за разрешаването му.

Преди малко повече от 200 години във Франция беше извършена първата от най-значимите революции на модерното време. Изпълнено с духа на Просвещението и слепия, но див рационализъм, третото съсловие помете първите две, отваряйки портите на агресивния и самоуверен прогресивизъм. Всичко традиционно и остаряло биваше изгаряно, църквите поругавани или сривани, аристократите бесени, а миналото – заклеймявано. Въпреки последвалия крах на Революцията във Франция, нейните идеологически и политически семена покълнаха. Почти 130 години по-късно светът видя повторение на прогресивната Ревролюция, бореща се да изгори стария свят и донесе новия, утопичен такъв. Макар този път в Русия и водена от по-нова и радикална идеология, тя демонстрира много от същите действия на предишната – насилствено премахване на монархията, заличаване на аристокрацията и духовенството, унищожаване на църквата, заклеймяване на историята и традицията. Всичко това в името на „бъдещето“ и прогресивното…модерното… Всичко това водено от идеалите на Хуманизма, Рационализма, Просвещението – на идеята за „човешките права“ и, от скоро, „социалната справедливост“.

Една традиция, обаче, не успя да бъде изкоренена от Руската империя. Тази на империализъм, агресия и експанзия. Новата, ужким „прогресивна и хуманна“ държава – СССР, дори задмина своя предшественик в това колко държави и народи нападна и окупира за кратък период от време. Само 28 години след Революцията (и една Световна война по-късно), Москва сложи ръка върху почти всички държави и народи от Източна Европа. Тя много бързо се погрижи за това във всяка от тях да се повтори, в една форма или друга, онова прогресивно, „хуманистично“ прочистване, което се случи в самата Русия след 1917-та. Във всяка страна, окупирана от Червената армия, всичко прогресивно изведнъж стана норма, а всичко традиционно и „консервативно“ – враг. Атеизмът, бидейки „научен“ и „рационален“, биваше кърваво налаган над обществата. Църкви затваряни или бутани, а вярващи следени и преследвани за това, че са такива. Белези на традиционализма в тези общества бързо бяха заклеймени – от монархията или селски фестивали и обичаи, до такива дребнави неща като стила на офицерските униформи или чиновете в армията. Всичко трябваше да бъде прочистено от „старото“ и „закостенялото“. Социализмът щеше да донесе Новия свят, този на науката и разума, на хуманизма и човешките права, на социалната справедливост и атеизма. Основен аргумент и точка на гордост бе твърдението, че все пак самият Марксизъм е „научен“.

По-малко от половин век по-късно тази „дълбоко научна“ идеология доведе до пълна стагнация в обществата, която щеше да прави Рай на земята. Стагнация в икономиката, напълно неспособна да се конкурира с тези отвъд Желязната завеса. Стагнация в културата и обществото, което единствено копираше и рециклираше новите стилове отвъд Желязната завеса. (с леко забавяне) Стагнация в науката, която беше насочена почти изцяло към военната индустрия, способна да праща хора в космоса, но не и да им даде микровълнови печки. Притискана от тези проблеми системата в Източният блок нямаше друг избор, освен да се трансформира.

В някои страни членки това беше дълбока трансформация както на икономическо, така и на политическо ниво. Предишната система и номенклатура бяха бързо или постепенно унищожени и изкарани от всякаква власт. Това спомогна страни като Чехия и Полша да прокарат и бърза трансформация в икономиките си, преминавайки през реформи като тези на Балцерович. Резултатът за тях беше едно много бързо икономическо развитие, продължаващо до ден днешен.

В други страни траснформацията беше по-плитка или привидна. В България и Румъния номенклатурата успя да запази позиции, пребоядисвайки себе си в различни политически партии. Това забави и всички останали реформи, отразявайки се на икономиката, правосъдието, ефективното функциониране на администрацията и прочее.

В крайна сметка, обаче, едната глава на ламята де факто умря. Няма страна в Източна Европа в момента, която да се ръководи от тоталитарно налагания Марксизъм-Ленинизъм. Няма страна, в която извършването на нещо толкова естествено като дребна търговия или частно земеделие да се преследва, ходенето на църква да ти докарва проблеми със закона, или предвижването от един град до друг да изисква специално държавно разрешително.

Постигането на това е огромен успех за народите на бившия Източен блок. Това, обаче, не е повод за успокояване и сляпа еуфория, тъй като съвремието изглежда носи още по-големи предизвикателства и опасности. Последвалата разруха от изгубените 45 години и икономическия колапс доведоха до безпрецедентна загуба на младо население, граничеща с демографска катастрофа. Страни като България застаряват с рекордни проценти.

От друга страна пък дебне втората глава на ламята, която споменавам в целия текст. Това е ламята на човешката глупост и арогантност, родена в ерата на Просвещението. На онова сляпо самочувствие, което кара хората да се отдават на фанатична омраза към всичко традиционно и „остаряло“, очаквайки всеки момент утопичния Рай на модернизма. Сляпата вяра в Хуманизма и „човешките права“, която кара цял един континент с невероятна история и култура да се оставя да бъде демографски колонизиран от населенията на Африка и Близкия изток. Онази фанатична омраза към християнството, която изплаши дори „иконата“ за модерните атеисти Ричард Доукинс и го накара наскоро да признае, че е сгрешил и се притеснява от негативните ефекти, които атеизацията на Европа носи след себе си. Тази „ламя“ на прогресивното и хуманистичното, на атеистичното и модернисткото, имаше две глави. Марксистката такава вилня през 20-ти век и показа най-лошото от себе си. Днес ние празнуваме 30 години от нейния последен стон в Източна Европа. Другата глава, обаче, е тази на модерния либерализъм, вилнееща все повече и все по-агресивно по света. Тя носи след себе си абсолютно същите неща, към които се целеше Марксизма. Единствената разлика е, че ги налага по различен начин. Нека хората в Източна Европа бъдем онези, които вече видели токсичните ефекти от „червения прогресивизъм“ покажем на останалия свят, че сме си взели поуката и отхвърляме другата му, макар и модна, разновидност.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Трябва ли работещите да плащат сами първия ден от болничния си?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 88 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.