Лидерът на ПЕС Сергей Станишев публикува коментар в социалните мрежи по повод отминалите местни избори. Публикуваме анализа без редакторска намеса.
Завръщането на джедаите? БСП да се върне първо към себе си!
Искам от сърце да поздравя всички кандидати на БСП, които постигнаха победа! Тя е извоювана с много вяра и неуморни усилия – стотици разговори и срещи с хората, с тяхната мъка и надежда! Искам да окуража и кандидатите ни, които дадоха всичко от себе си, но не успяха. Защото стартовите позиции бяха твърде неравни, или пък, защото бяха оставени да се борят сами.
И едните, и другите водиха кампания с емоция и чест! Направихме пробиви в Русе, Перник, Благоевград и Разград, а в Шумен и Ловеч малко не ни достигна. Кандидатите ни се изправиха срещу най-организираната и мощна партия в България, която за едно десетилетие пусна здрави корени във властта и изгради стройна пирамида от зависимости и хора, чието благоденствие е неразривно свързано с успеха на ГЕРБ.
Тепърва предстоят задълбочените анализи какво се случи на местните избори. Интерпретациите обаче започнаха. Затова ще споделя някои изводи.
Очевидно е, че ГЕРБ спечелиха местните избори. Да, в условията на ниска избирателна активност, отвращение от изборния процес, корпоративен и купен вот, недопускане на адекватна кампания и политически сблъсък на национално ниво, с негласната подкрепа на ДПС“, пише Сергей Станишев.
„Въпреки че ГЕРБ сами подбраха контекста, все по-видимо е, че доминиращата им позиция ерозира. Умората от 10-годишното управление, безпринципните коалиции, възмущението от корупцията, безобразията и арогантността създадоха среда за пробиви на опозицията. Неслучайно, те загубиха именно там, където вътрешните им разделения са най-яростни – Русе, Благоевград, Ямбол, Видин.
На този фон БСП повтори резултатите си от 2015 г. – 61 кметове на общини (в сравнение с 60 на предишните избори) и 1006 общински съветници (сравнени с 930 през 2015 г.). На местните избори БСП е увеличила подкрепата си за листите за общински съветници с 43 367 гласа, от които 41 380 са в София и Русе. В 7 области БСП няма нито един кмет на община, а в други 7 – само по един.
Местни избори 2019 са пропуснат шанс за БСП, защото днес все повече хора търсят алтернатива. От най-ниския резултат на партията са изминали 4 години, маркирани от победа на президентските избори, ерозия и безкрайни скандали в управлението – от “суджукгейт” до “апартаментгейт”. И най-важното, от засилващото се усещане, че се движим по инерция и без ясна посока като държава.
В такава среда резултатите ни са разочароващи. Да, ГЕРБ така печели избори. Не е нещо ново. Със същото се сблъскахме и през 2011 г. – подмяна на резултатите, документирания хаос в зала “Универсиада” и много други факти и нарушения. В годините на разцвета на ГЕРБ, с личен рейтинг на Борисов от 70 %, ние спечелихме 8 кметове на областни градове, 94 кметове на общини, 593 000 гласа за листи и 1167 съветници!
Ако наистина се притесняваме за демокрацията 12 години след пълноправното членство на България в ЕС заради грубия натиск, заплахите и купения вот, питам се какво направихме ние от БСП? Не знаем методите на нашите опоненти? Ако наистина се вълнуваме – как противодействахме? За сравнение, след горчивия опит от 2011 г, по инициатива на БСП, с други партии, от центъра до десницата, на парламентарните избори през 2013 г. организирахме истинско пълно паралелно преброяване, като наехме една от авторитетните европейски компании, организирахме застъпници и наблюдатели. Опазването на честността ни беше важно! На всички партии.
Тази есен не чух призиви за опазване на вота. А БСП не направи и национална кампания – за избирателна активност, за мотивиране на нашите членове и симпатизанти. Останахме си във Фейсбук.
Извън общата загриженост за изборния процес, простото замеряне с числа и самоизмерването с резултати, след избори е време за анализи и разговор вътре в БСП. Знам, че пак ще бъда обвинен във всички грехове, но аз милея за моята партия и съм длъжен да кажа, че ако така продължаваме, БСП няма да спечели следващи парламентарни избори. Нито които и да е следващи избори. Защо?
Защото БСП не е алтернатива. На поредни избори левицата не предложи модерна, задълбочена и експертна политическа оферта. Доживяхме социолозите да ни отреждат мястото на средна партия в изборната нощ, а ние да се борим на места да сме трета политическа сила!
Защото БСП се изолира и капсулира. На поредни избори ние сме сами и тази целена самота се задълбочава. Тук заслужават поздравления Калоян Паргов и Мая Манолова, както и Пенчо Милков и Крум Зарков, които показаха, че ветрилото на подкрепа може да се разтвори и вотът за БСП отново може да стане престижен! Неслучайно, в София и в Русе е и най-големият ръст в гласовете за партията.
Защото БСП се деидеологизира. В кампанията, най-близка до хората, не се чу нито едно ляво послание – за доходи, за политики за децата, за здравеопазване, образование. За битка с огромните неравенства. За жилищната политика. Бяха пропуснати национални протести, за които БСП беше молена за помощ – за заплатите на медицинските сестри и редица други. Стигна се до абсурда синдикатите в България да подкрепят ГЕРБ!
Отвлечена на националистически терен, БСП наля във ВМРО и НФСБ и освободи целия терен в център-ляво. Точно на него се прояви гражданската енергия и немалко кандидати спечелиха места в общинските съвети с традиционни наши послания. А те може би са следващи политически проекти? Ще никнат на територията на модерното ляво, ще привличат гласовете на младите, активните, работещите, на хората от центъра. А БСП ще се топи в самота. В тясната ниша на популизма. Където ръководството я постави.
Защото БСП се авторитаризира. Най-демократичната партия в България реди листи под диктат. Или пък готовите биват подменяни и концесионирани срещу минерални води и бизнес интереси, срещу заиграване и подкрепа от други партии. Цели организации бяха прегазени точно преди изборите – най-крещящият пример е Варна. Но има и Сандански, Чирпан, Монтана... Логичният въпрос е защо? Заради уреден мач на новите стари кметове или заради опита партията да бъде прочистена и подредена удобно за предстоящия вътрешнопартиен пряк избор?
Защото БСП расте само толкова, че да е удобна опозиция на ГЕРБ. Не са мои думи. Взех ги назаем от трима политолози, които коментираха резултатите в неделя. Ще добавя само, че БСП се деполитизира, загуби физиономия и експертност. Години наред точно левицата задаваше тона на цели кампании. Нашите идеи правеха дебата в политиката. Може да сме имали много кусури, но винаги идеите и политиката в кампаниите ни задаваха дневния ред, разказваха бъдещето на българските граждани.
Защото без местни избори не се печелят парламентарни. Доброто ни представяне на изборите през 1999, 2003, 2007 и 2011 г. укрепи позициите ни за националната кампания през 2001, 2005 и 2013 г. Костадин Паскалев и Дора Янкова оглавиха НСОРБ, а Борислав Гуцанов – Асоциация на председателите на общински съвети.
Стои въпросът за целите на тази кампания на БСП? Спечелване на местните избори? Дали? По-скоро устременост към прекия избор през май догодина и саморазправа с вътрешната опозиция. Това също беше съобщено в изборната нощ. Като отметната задача.
Местните избори бяха представени като завръщане. Къде? В стеснената география на половината области в България? С напускането на традиционни наши крепости?
Ако наистина искаме да изиграем епизода със завръщането на джедаите, трябва да сме от добрите. Трябва хората да ни повярват. И да не избират ГЕРБ като по-малкото зло. Нужно е младите и активните хора да припознаят силата в нас, а не в моментни герои. И не, посланията за антикомунизъм при тях не работят. И не могат да служат за оправдание.
Каква е рецептата?
БСП спешно да заложи на обединението, вместо на разкола. Да избере политиката, модерните леви послания, отварянето към центъра. Да се върне към работата по места и завръщането на членове и симпатизанти. Да се завърне към себе си.
Да застане рамо до рамо с европейската левица и да се завърне на страната на промяната, с Будапеща вместо с Орбан.
Тогава всички ще празнуваме голямото завръщане! И да, тогава ще печелим избори! И БСП ще управлява България!
Добави коментар