Поглед назад: Сбогом, другарю Живков! Да живее демокрацията!

07:00, 10 ное 19 / Поглед назад 25 5590 Topnovini

Промените след 10 ноември 1989 г. проникнаха в повечето области на живота. Тази дата сложи край на една епоха и постави началото на друга. 

Тодор Живков e пречка за перестройката на Михаил Горбачов и е отстранен от власт. С това се вдига завесата на комунизма в България.

Промените в бившия комунистически блок започват с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който започва процес на перестройка. Ден преди свалянето на Живков в Германия е съборена Берлинската стена.

Поглед назад: 9 ноември, когато “вятърът на промяната” бутна стената

Движещата сила на процеса за свалянето на Живков са така наречените „чавдарци“ – Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев, баща на Сергей Станишев.

Инициативата за формирането на групата беше на Добри Джуров. Осъществяването й е станало на 5 ноември 1989 г. във вилата му. На 7 ноември на приема в съветското посолство тримата поискали среща с Живков на другия ден за 10 ч.

Джуров действаше не само по поръчка на Москва, но и заради личната дългогодишна неприязън към Живков. Йотов, като главен идеолог по-късно заяви, че са искали да спасят Живков от най-лошото, което означаваше, че на Живков се е готвела и трагична съдба.

На 8 ноември в 11 часа при Тодор Живков тримата „чавдарци” и членове на Политбюро – все старши партийни ръководители. Съветникът Чакъров разказва, че „те отишли с желанието да го подтикнат към оставка. В хода на разговора Тодор Живков пита: „Дали не е добре да си подам оставката?” При този насрещен въпрос тримата последователно подкрепили „неговото решение и го убеждавали, че оттеглянето му ще протече безболезнено”.

Самият Живков описва срещата така:

Преди заседанието на Политбюро (на следващия ден, 9 ноември) при мен дойдоха Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев – мои съпартизани „чавдарци”. Разговорът ни бе сдържан. Основната тема се отнасяше до това колко сложно било положението вътре и вън от страната и че оставката ми щяла да бъде в мой интерес. Иначе те съжалявали за всичко, което ставало. Доста добре познавах характерите и на тримата. Предварително ми беше ясно, че оторизираният да проведе разговора е Добри Джуров. Не очаквах да чуя нещо друго освен увещания”.

Добри Джуров обяснява намерението на тримата:

„Целта беше с подмяната на Живков да дадем възможност да партията да изправи всички тия кривици в стила и методите на ръководството. Те бяха в резултат на едноличния диктат от негова страна по партийни и държавни въпроси по развитието. Идеята беше чрез органите на партията да се застави, просто да убедим Живков в необходимостта от оставката му”.

Синът на Добри Джуров Спартак казва:

"Да, наистина баща ми има активно участие в свалянето на Живков. Даже бих казал и водещо участие. Това историята ще го докаже един ден. Джуров и Живков са имали няколко по-специални срещи преди това. Тогава татко му е казвал, че е време да се оттегли. Живков се е съгласявал с него. На лични срещи двамата си говореха на партизански имена. Янко е партизанското име на Живков, а Лазар - на баща ми. Та Живков казвал: „Да, всичко, което казваш е вярно, Лазаре. Но ми трябва още малко време. Трябва още някои неща да свърша...“ Но това „още малко“ на Живков започва да се проточва. Затова се сформира група, която да го свали от власт, без да се допуска употреба на сила. Целта е била смяна на партийното и държавното ръководство. Но не и смяна на политическата система. Интересното е, че в разговори с баща ми в края на 80-те години аз също съм му казвал, че е време да се оттегли от поста си. И той на мен ми отговаряше: „Още малко.“ Това „малко“ е било свалянето на Живков".

Стига се до петък - 10 ноември 1989 г. Обикновен работен ден. Само няколко души в държавата вече знаят, че страната вече няма да е същата часове по-късно. Слух, че нещо ще се случи се разпространява сред столичани.

18:00 часа. Новината за смяната на Тодор Живков мигновено се разпространява в цялата страна. Първо прозвучава от вълните на БНР. Промените започват.

На пленум на Централния комитет на БКП е освободен от поста генерален секретар на партията Тодор Живков, който управлява еднолично в продължение на 33 години. Започват политическите промени в страната и преходът на България към демокрация и пазарна икономика.

Словото от пленума на ЦК на БКП, на който Тодор Живков е принуден да подаде оставка гласи:

"Председателят на Централно контролно-ревизионна комисия (ЦКРК) и секретарите на ЦК обсъди всестранно всички аспекти на този проблем и единодушно реши да предложи на ЦК да приеме молбата на другаря Тодор Живков за освобождаването му като генерален секретар на ЦК на парията и член на Политбюро, както и да предложи на НС да го освободи като председател на държавния съвет на Народна Република България. Политбюро обсъди този въпрос така, както се полага и единодушно излиза с предложение за генерален секретар на ЦК да бъде избран другарят Петър Младенов".

Тодор Живков е направил дълбок анализ в развитието на нашето общество, а и в развитието на нашата партия, за да се оттегли по нормални причини за тази възраст, за да може партията ни да върви по-напред.

И за Историята остана онзи телевизионен лик на Живков с увиснало чене и невярващи очи, че това се случва точно на него.

На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи.

Решението за освобождаването на Тодор Живков като генерален секретар на ЦК на БКП е прието, а на негово място е избран Петър Младенов. Единственият, който гласува против, е Иван Масларов, свекър на Емилия Масларова. Той предлага за поста Александър Лилов.

На 17 ноември 1989 г. Народното събрание по предложение на пленума от 10 ноември 1989 г. освобождава Тодор Живков и като председател на Държавния съвет и на негово място избира отново Петър Младенов.

Петър Младенов излиза на трибуната, благодари на Живков и го праща на "заслужен отдих":

"Другарки и другари, искрено Ви благодаря за изключително високото доверие, което ми гласувате с избирането ми за генерален секретар на ЦК на нашата партия. Позволете ми от името на ЦК, на Политбюро и лично от свое име да изкажа благодарност на другаря Тодор Живков. Като първи партиен ръководител той разгърна значителна по мащаби дейност за осъществяване на социалистическите преобразувания в страната. За всичко това, изпращайки другаря Живков на заслужен отдих, ние най-сърдечно му благодарим и му желаем още дълги години здраве, бодрост и творческа активност".

Започват разискванията. Всички веднага се "преустройват" и демонстрират гореща подкрепа на промяната.

А Живков, подкрепян от гардовете си, тъжно напуска резиденцията в ‘‘Бояна‘‘. Взимат му властта, но му оставят персонална пенсия, охрана, мерцедеса, вилата. Но без властта той не е щастлив...

След години в мемоарите си той ще напише, че подал оставка по собствена инициатива заради напреднала възраст и лошото си здравословно състояние.

В мемоарите обаче няма и ред за всичките му опити, дори по време на почивката на пленума, да запази поне единия от двата си поста.

А пред проф. Недю Недев, който през 1996 и 1997 г. често се среща с него, няколко пъти казва: "Оставката, която подадох, е най-голямата ми грешка в живота..."

На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет.

Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.

Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г. През месец юни 1990 година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България.

За времето, когато бананите и тоалетната хартия (и не само) били дефицит хората казват:

Беше спокойно.

Нямаше проституция.

Имахме работа…

но не познавахме вкуса на портокалите. Опитвахме ги около Коледа.

Имаше топлота в отношенията.

Километрични опашки, схема ‘‘дай ми да ти дам‘‘ – връзки и подкупи за телевизор, москвич и хляб. Стига се до бой и телесни повреди.

За ролка тоалетна хартия едва ли не се избиваха.

За една Нова година се редих от 07:30 до 11:30 и бях безкрайно щастлив, че взех една щафета шпек салам и две луканки.

С брат ми имахме един чифт ботуши. Една седмица ги обувах аз, на следващата той. И не защото нямахме пари, а нямаше избор. Мама и татко искаха да ни купят, но нямаше откъде.

Във всяко село имаше фурна.

Времето на надписи като:

Всички ходеха с дънки, дори като официално облекло

Дънките в „Кореком“ бяха по 8-10 долара, а работещите по чужбина носеха и оттам. Иначе по магазините – дънки „Рила“. Това беше най-модерната дреха и за мъже, и за жени. И пак беше кът и се надцаквахме кой има дънки от „Корекома“ и кой не.

Сега малцина знаят какво е „Кореком“ – т. нар. валутни магазини със западни стоки.

На 11 декември 1989 година, месец след свалянето на Тодор Живков, се провежда Пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия. На него новият генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов изнася доклад "За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи". Докладът описва катастрофата на социалистическа България и управлението на Живков.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат. 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани